Публикувам този анализ повече заради познавателната му стойност и предполагаемата песимистична прогноза за Египет и Близкия Изток след вълненията.

************************************************************************************
Понеделник, 31 Януари 2011г. Автор: Джордж Фридман**

Следващото правителство в Кайро няма да бъде нито демократично, нито реформаторско


Поне от 1977 г. до сега Египет е съюзник на САЩ и Израел. Като най-голямата и най-многобройна държава в региона, с древна история и една от най-способните армии в света, Египет е центърът на тежестта в Близкия изток и ефективен противовес на Иран. Геополитиката на Близкия изток бе изградена върху оста САЩ - Египет - Израел.
Режимът на президента Хосни Мубарак е продължение на политическия ред, установен през 1952 г., когато средните чинове, водени от неизвестния полковник Гамал Абдел Насър, свалиха подкрепяната от британците монархия. През 1981 г. младши офицери, изповядващи ислямистка идеология, убиха следващия президент Ануар Садат, който призна държавата Израел и подписа мирно споразумение с нея. Това убийство качи на власт Мубарак. Армията остана гарант за стабилността на страната. След уволнението си висшите военни чинове поемаха различни граждански и обществени структури.
Мубарак пазеше мира с Израел и отношенията със САЩ, от които получаваше масирана финансова и военна помощ, като същевременно не позволи на ислямистите от "Мюсюлмански братя" и "Ислямски джихад" на Айман ал-Зауахири да завоюват позиции в управлението на страната.
Сега започва период, в който мирният договор с Израел може да бъде денонсиран. От държава с желязно гарантирана национална сигурност Израел отново ще стане държава, чието съществуване е изложено на риск. Второ, какъв бъде ефектът на един ислямски Египет върху влиянието на САЩ в Близкия изток? Подобни развития означават едно - Америка ще навлезе в нов етап на своята антиджихадистката война.
Мубарак вече е политически мъртвец и не само защото страда от фатална болест. Неговата личност остава двигател на метежите, които заляха Кайро, Александрия, Суец и други градове след обявения на петъчната молитва Ден на гнева. След бруталните сблъсъци с полицията на 28 януари Централните сили за сигурност (ЦСС) на Египет и паравоенните части за борба с безредиците, които са масово ненавиждани като пазители на режима, изчезнаха от сцената. Тяхното място заеха армейски колони от танкове и БТР-и. В Египет армията се радва на голяма народна любов, за разлика от полицията и силите за вътрешна сигурност.
Демонстрантите, които искат свалянето на Мубарак, виждат във военните единствената сила, която може да поеме веднага държавното управление след падането на 82-годишния президент.
Мубарак настрои армията срещу себе си преди няколко години, когато обяви, че ще умре във властта и започна да готви сина си Гамал за свой наследник. Ако военните успеят да сложат свой човек на власт, ще имаме плавен преход и режимът ще оцелее.
Новоназначеният премиер Ахмед Шафик, бивш министър на гражданската авиация, някога е служил под командването на Хосни Мубарак в египетските ВВС - най-привилегированата част на армията. За първи път, откак е на власт, Мубарак назначи вицепрезидент, с което показа, че готви оставката си. За поста той избра своя най-доверен човек, шефа на разузнаването Омар Сюлейман, който през 90-те години смаза "Ислямски джихад" и прокуди Айман ал-Зауахири.
Междувременно шефът на генщаба ген.-лейт. Сами Анан прекара една седмица в САЩ в интензивни консултации. На 29 януари той се върна в Кайро. В момента Сами Анан и министърът на отбраната, фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи (който командва Републиканската гвардия) управляват политическия процес иззад кулисите. Очевидно армията иска да даде на Мубарак достатъчно време да уреди своето слизане от власт.
Още с избухването на размириците преди седмица западните медии, както обикновено, решиха, че щом има революция, тя непременно е дело на демократи-реформатори. Те ще бъдат особено щастливи, ако тя протича през Фейсбук и Туиър. Кореспондентите говорят с египятни, които владеят английски език и това засилва усещането, че революционерите са реформатори, изповядващи ценностите на западната демокрация.
Ситуацията е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. В революциите обикновено участват повече актьори, отколкото хората виждат на сцената. Тези актьори предпочитат да останат зад кулисите, където могат по-леко да маневрират. Както Ислямската революция в Иран от 1979 г. ни показа, въстанието срещу един светски, но деспотичен режим, възприеман като чужда марионетка, може да качи на власт сили, нямащи нищо общо с идеологията и тежненията на въстаниците.
За първи път след 30 годишното управление на Мубарак различните египетски политически и религиозни фракции, много от които не изпитват симпатии към либералните ценности, получават възможност за достъп до властта.
В момента цивилни агенти на тайната полиция, смесени с демонстрантите, разрушават държавна собственост и мародерстват, за да създадат впечатлението, че протестиращите са заплаха за гражданския мир и законността.
В САЩ и Израел расте тревогата от ролята на фундаменталистката група "Мюсюлмански братя" в демонстрациите. Източници на Стратфор в Хамас съобщават, че тази група, създадена като крило на "Мюсюлманските братя" в Палестина, е заинтересована да преувеличава ролята си в сегашната египетска криза. Египетската гранична полиция е изоставила охраната на границата с ивицата Газа при Рафа. Въоръжени бойци на Хамас нахлуват в Египет и се вливат в отрядите на "Братята", които са погълнати от организиране и охраняване на протестите.
Те организират "народни комитети" за защита на публичната собственост и за координиране на действията на демонстрантите, снабдяват ги с храна, вода, оказва им първа помощ и поддържа температурата на недоволството. "Братята" са наясно с опасенията в САЩ и Израел, затова действат внимателно и предпочитат да останат в сянка. Недоволни са от назначаването на нов кабинет и вицепрезидент, искат ново правителство, в което да не участват членове на управляващата досега Национална демократична партия (НДП) и избори, които без съмнение ще им донесат легитимно място в държавното управление. Но при сегашната ситуация, в която военните менажират кризата, избори не се виждат на хоризонта. Въпросът е какво ще предприемат ислямистите, ако видят, че историческата възможност им се изплъзва.
Политическата структура на държавата се срива и освен армията, няма кой друг да поеме отговорността за управлението и сигурността. Засега разбунтуваният народ възприема армията като свой съюзник, с което съзнателно или не разчиства пътя за военен преврат в страната. Но един грешен изстрел срещу демонстрациите и кървавата баня, която ще последва, ще осуети плановете на военните. Пътят за ислямска революция ще бъде отворен. Пита се колко разтакаване от страна на Мубарак могат да толерират военните, още повече че самата армия не е монолитна.
Ислямизмът има привърженици сред младшите чинове, а при сегашния политически вакуум в страната вероятността за пореден преврат на полковници, която никога не е била нулева, нараства. Средният ешелон в армията, симпатизиращ на ислямската доктрина, възприема своето висше командване като част от режима на Мубарак и изпитва силна неприязън към партньорските му отношения със САЩ и Израел. Досега тези елементи не бяха политически активни, иначе щяха да бъдат прочистени от висшето командване, но сега имат възможност да излязат на сцената и да се съюзят с ислямските групировки.
Засега не е ясно кой ще надделее. Не е ясно дали ще имаме нов военен преврат или ислямска революция. Едно е сигурно - следващото правителство на Египет със сигурност няма да бъде нито демократично, нито реформистко.
 
* Анализът е копиран от в. "Атака"
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=206757&cat=9

** Джордж Фридман е американски политолог и геополитик от еврейско-унгарски произход, основател на частната разузнавателна агенция Стратфор.

ситуацията се смарангясва, а ние си тънем още във вчера...

над главите ни гърмят самолети.

"Но при сегашната ситуация, в която военните менажират кризата, избори не се виждат на хоризонта. Въпросът е какво ще предприемат ислямистите, ако видят, че историческата възможност им се изплъзва."

Кризата се задълбочи особено след като бяха пуснати криминалните затворници, които разбрах, че са около 6 000. това са тежки криминални престъпници, между които има крайни ислямисти. Някой имаше интерес да съсипе идеята на мирния протест / нека да си спомним кой подпали Партийния дом у нас, кой разстреля семейство Чаушеску без съд и присъда / и дали това са привърженици на статуквото или на военните можем само да гадаем...

малко едностранно и някои факти са спестени :)
Тук има пристрастно - последните три поста
http://falseflag.eu/
Младежите имат постове за самоотбрана и предават криминални и ислямисти на военните.

И, естествено, Уикилийкс :)
http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/egypt/8289698/Egypt-protests-secret-US-document-discloses-support-for-protesters.html

Ще се възползвам от информацията. Но е хубаво да се видят различни гледни точки. Аз публикувах най-песимистичната, но според мен тя е докрай лишена от емоциите, от които страдахме ние при нашия преход. Следователно и най-реалната. Дано, обаче, не се сбъдне!

И кой подпали партийния дом, според теб? :)))
Интересно ми е кой според теб е направил това, тъй като съм един от участниците тогава.

Анализът на Фридман не казва нищо по същество, и завършва с глупава прогноза за евентуалното следващо правителство на Египет. В Египет президентът е важен, а не правителството. Аз не знам тая негова агенция как изобщо изкарва някакви кинти с такива тъпи анализи.

Поздрави.

Защото не съм чула някой публично да излезе и да каже: " Аз палих Партийния дом!"
Защото неизменно ще има и въпроси: " Ама защо го пали и кой ти нареди?"
Естествено, че беше провокация! Според тебе какво беше?

Аз пък имам чувството, че много хора не смеят открито да говорят по темата и да признаят страховете си от евентуална ислямска заплаха в тези страни. Мен откровено ме дразни преекспонирането на оптимистичните прогнози за демократично бъдеще на тези страни. В тези страни няма демократична традиция, има силно религиозно ислямско влияние и според мен анализът на Фридман е реален, колкото и да не ти харесва.
Поздрави и от мен : ))...

Че е реален - реален е, като факт, този анализ. Всъщност, тъй като не казва нищо по същество, не знам дали изобщо трябва да го наричаме анализ този текст на Фридман. Не става дума за харесване, той просто нищо не казва по същество.

За демократичната традиция - все пак, тази традиция никъде по света не се е появила без да е била предшествана от съвсем различна основа. В този смисъл страховете и черногледството са несъществени, освен като емоционална екзотика.

За партийния дом, в твоя коментар 2 си написала следното:
"... нека да си спомним кой подпали Партийния дом у нас ..."
Е, та въз основа на това те попитах кой го подпали, защото със споменаването му ти правиш косвена аналогия с избягалите от египетски затвори към 6 хиляди тежки криминални престъпници. Тоест, по косвен път казваш, че и партийния дом в София е бил подпален от тежки криминални престъпници. За да кажеш такова нещо, това означава, че знаеш кои са, и че те са именно такива - тежки криминални престъпници. И на последно място, тъй като бях там през целия ден на 27-ми август до около един часа през нощта, след което се спасих от арестите, та затова те питам - кой го подпали, кажи ми, щом знаеш. Имай предвид, че тежки криминални престъпници, току-що освободени или избягали от затворите, не съм видял там.

Според мен си бяха хора от службите, които по-нататък от горчив опит разбрахме, че се инфилтрират сред мирните протестиращи и компрометират протеста. Но това остава недоказуемо, затова не говоря конкретно.
Не опитвай, моля те, да изкривяваш думите ми, които се отнасяха до ситуацията в Египет. За там също се говори, че има инфилтрирани агенти на службите. Според тебе кой пусна престъпниците от затворите?

Не, не се заяждам. Ти просто направи неуместен паралел между две несравними неща. Съвсем отделно от това, на мен лично ми е втръснало да чета конспиративни теории за това, което се случи тогава и съм видял с очите си. Теорията за внедряване с цел компрометиране на протест е теория, предполагаща съвсем различна свободна среда, каквато тогава нямаше. Такава теория би била валидна за свободни общества със свободни медии, на които да е присъща една висока морална основа. Нищо от това нямаше тогава у нас, следователно тази теория е просто един от вицовете, появили се междувпрочем доста по-късно. Но, както и да е. Паралелът с освободените от египетските затвори за мен е неуместен. Не съм изкривявал думите ти, цитирал съм ги дословно. Ако с нещо съм те засегнал, извинявай.

За там може много неща да се говорят в момента. Факт е, че има мародери и цари пълен хаос. Факт е, че двете въоръжени сили (армията и полицията) са противници. Затворите им бяха изведнъж напълнени с арестувани "за неопределено време" протестиращи, и е напълно закономерно при наличието на пълна анархия нападението срещу тях, за да бъдат освободени арестуваните. Да, покрай това са освободени и други, криминални затворници, но това не е основание да се вади заключението, че всички освободени са криминални и че погромите в тези няколко града са тяхно дело. Навсякъде, където властта изведнъж се срине, настъпват такива погроми. В Ню Орлиънс след урагана "Катрина" беше почти същото - тотални погроми от мародери из целия град. В Хаити след земетресението също беше така. В Тунис беше така, в Ирак непосредствено след падането на Саддам беше така. Навсякъде падането на властта непосредствено се следва от подобни изстъпления. Няма никаква нужда от никакви инфилтрирани агенти и прочие подобни теории.

Още веднъж извинявай, ако с нещо съм те засегнал. Било е неволно.
Поздрави.

Още повече, че в тази материя съм дилетант...
В областта на здравеопазването, където познавам повечето системи и знам корена на бедите, не се обаждам, защото ще бъда нападната от разбиращи всичко хора : )...
Просто публикувах гледна точка, като казах, че ще съм доволна, ако не се изпълни точно този сценарий.
За съжаление преди малко слушах едно интервю на Киряк Цонев по ТВ Европа, което по нищо не се различаваше от прогнозите на Фридман.

Киряк Цонев е една обикновена дърта комунистическа брантия, с извинение, завършила в МГИМО. На тях всичките "мгимовци" само тая мечта им е в главите - как арабите от всички страни ще нападнат Израел и ще изгонят американците от Близкия Изток. Виж, в името на равновесието, и този коментар тук, на Ан Епълбаум от "Вашингтон Поуст"

http://news.bgnes.com/view/896704

А насърчаването на демокрацията става с оказване на подкрепа на журналистите, съдиите и работещите в сферата на образованието, с подкрепа на независимите медии, с насърчаване на отворените разговори и дебати. Това обаче никога не е било приоритет на САЩ за арабския свят. По тази причина днес вариантите ни са ограничени. Всъщност те са едва няколко и ние трябва да приложим всеки един от тях незабавно. Трябва да насочим речите си директно към египетското общество, а не единствено към неговите лидери. Длъжни сме и да поздравим египтяните за куража им да излязат на улиците. Днес трябва да се усмихнем и да приемем нестабилността на региона, а след това да ликуваме, защото промените в репресираните общества понякога са добро начало.
*******************************
Ган, тази жена е напълно малоумна! Какво значи да насочим подкрепата си към "обществото" : (... Кои са тези, които ще окажат подкрепа?! Кое е това общество, та нали точно тя го дефинира като напълно аморфна маса, в дъното на която са ислямистите...
Сори, но мисля, че точно този анализ е нереалистичния и даже си мисля, че е романтичен като ТВ сериал...
Бъдещето ще покаже...
П.С. Хубаво е да четеш и лява преса, ама защо я оставяш да ти влияе : )...

"Вашингтон Поуст" лява преса? Хахах :))))))
И това ми го казва човек, който цитира в блога си публикация на Стратфор във вестник "АТАКА"? :)))

Колкото до реализма, мисли си каквото си искаш. Времето е пред нас. Аз съм тук наоколо, ти също. След половин година пак ще си поговорим, за реализма.

Поздрави.

Петното остава, колкото и да се напъват да го изкарат неоконсервативен : )...
"Атака" не коментирам. Не се занимавам системно с политика, защото ми се струва, че човек изпростява. : )... Но когато нещо ме разтревожи, винаги правя обширна литературна справка. А знанието ражда печал : )...

Не, моля ти се, нямам нищо против да си мислиш, че Ан Епълбаум и вестникът й са левичарски, а пък Стратфор и вестникът на Сидеров са десни :)) Човек сам си решава какво да му има в главата и какво не. Особено след онова косвено сравнение с криминалните престъпници от египетските затвори и паленето на нашия партиен дом съм още паднал възнак, по гръб. Но това е, за съжаление, наложената масова представа.

Не знам какво точно ти дава знанието. Мен лично ме забавлява най-вече, и ми доставя огромно лично спокойствие.

Чете ли за Шимон Перес, как изразил подкрепата си за Мубарак? Дори и в Израел да са, левичарите са си същите и никога не пропускат публично да подкрепят един или друг касапин.

Поздрави.

Знанието - понякога ме успокоява, понякога ме тревожи, зависи...
Асоциациите в главата на един човек не винаги съвпадат с тези в главата на друг, затова неща, които за мен са закономерни, за теб са фантастични...
Масовите представи...
Не знам каво точно имаш предвид...
За мен идеализирането на революциите е точно толкова опасно, колкото сатанизирането на лекарското съсловие например : )... Сравнението може би не е точно, защото това не са еднозначни събития, но емоционалното възприятие е най-прекия път към изкривяването на действителността.
Четох за Перес - реално той за момента няма изход. В Израел са объркани, днес имах възможност да говоря с мои близки / не съм еврейка между впрочем, но имам колеги /...

Не, далеч съм от идеализирането на мародерствата и убийствата, които в момента се случват в Египет. Нито пък идеализирам онова, което се случи с партийния дом в София навремето. Проблемът, ако има такъв и в двата случая е, че тези ужасни неща не бива да замъгляват преценката спрямо тогавашното наше и сегашното египетско настояще. Няма спор, че Мубарак не е демократ, а е касапин, доказал го е многократно през последните 30 години. Няма спор, че касапите трябва да си ходят, независимо от това дали успешно са балансирали отношенията си със Запада и с Израел. Нещо повече - срамно е развити демокрации като САЩ и Израел да подкрепят и защитават такива касапи заради едни или други свои временни интереси. Интересите не бива да побеждават принципите, на каквато и да било цена.

Поздрави.

Хубава мисъл, за да завършим спора.
Но все пак в политиката има само интереси и почти никакви принципи. Принципите са само завесата, зад която се крият интересите ; )...

Поздрави и на тебе!

Да видим... Минават ми пак разни еретични мисли, свързани не само с Египет, Тунис и Сирия, но точно в момента не ми е до това;)
Поздрави!

който без срам и съчувствие намазва
от залеза на американската демокрация.
Все още много държави се държат на закони и правила,
продават без умисъл плодородните си земи, подземните си богатства,
а утре купувачите им ще кажат:"Тука ние сме при нас, у дома.
Не може да ни изгоните. Зависими сте от нас."
Докато в последен стадий се борят
антиамерикански и проамерикански сили,
следващата империя е вече на близкия хоризонт,
разпространяваща се във всички посоки.
Декември 2012 има какво да се празнува.
Започва нов закон-календар.
Да сменяме още сега английския с мандарин.

А доларите - в юани : ))...