На всички, които обичат

Имало някога едно старо и величествено дърво с разперени към небето клони. Когато било в период на цъфтеж, около него танцували пеперуди с всякакви форми, цветове и размери. Когато цъфтяло и вързвало плодове, идвали птици от далечни места и пеели в короната му. Клоните, подобно на разпрострени ръце, благославяли всички, които идвали и сядали под сянката им. Едно момченце идвало да си играе под тях и голямото дърво го обикнало.

Между голямото и малкото любовта е възможна, ако голямото не осъзнава, че е голямо. Дървото не знаело, че е голямо; само човек има знание от такъв вид. Първа грижа на голямото е винаги егото му, но за любовта никой не е голям или малък. Любовта прегръща всеки, който дойде.

Така в дървото възникнала любов към момченцето, което идвало да си играе при него. Клоните му били високо, но то ги навело надолу, за да може момченцето да си къса от неговите цветове и плодове. Любовта е винаги готова да се поклони; егото никога не е склонно да се навежда. Ако се приближиш към егото, клоните му дори още повече ще се опънат нагоре; то така ще се стегне, че няма да можеш да го доближиш.

Игривото момченце идвало и дървото накланяло клоните си. Дървото било много щастливо, когато детето си беряло цветове; цялото му същество се изпълвало с радостта на любовта. Любовта е винаги щастлива, когато може да даде нещо; егото е щастливо винаги, когато може да вземе.

            Момченцето растяло. Понякога то спяло в скута на дървото, понякога ядяло то неговите плодове, а понякога си слагало корона от цветовете на дървото и си представяло, че е цар на джунглата. Когато ги има цветовете на любовта, човек става като цар, но когато там са тръните на егото, той става беден и мизерен. Виждайки как момчето носело корона от цветя и танцувало наоколо, дървото се изпълвало с радост. То кимало с любов; то пеело с полъха на вятъра. Момчето все повоче растяло. То започнало да се катери по дървото и да се люлее по клоните му. Дървото било много щастливо, когато момчето си почивало по неговите клони. Любовта е щастлива, когато може да осигури някому удобства; егото е щастливо само когато причинява дискомфорт.

            С напредването на годините товарът на задълженията, които момчето имало, се увеличавал. Амбицията растяла; той трябвало да взима изпити; той имал приятели, с които да говори и да се разхожда, така че не идвал често. Но дървото го чакало с голямо нетърпение да дойде. То от душа го викало: „Ела. Ела. Аз те чакам.” Любовта чака ден и нощ. И дървото чакало. Дървото се натъжавало, когато момчето не идвало. Любовта е тъжна, когато не може да споделя, любовта е тъжна, когато не може да дава. Когато може да сподели, любовта е благодарна. Любовта е най-щастлива, когато може да се отдаде, напълно.

 

            Колкото повече растял, толкова по-рядко момъкът идвал при дървото. Човек, който се уголемява, чиито амбиции растат, намира все по-малко и по-малко време за любов. Момъкът сега бил потънал в светски дела.

            Един ден, минавайки покрай дървото, то му казало:

            - Чакам те, но ти не идваш. Очаквам те всеки ден.

            Момъкът отговорил:

-         Ти какво имаш? Защо да идвам при теб? Пари имаш ли? Аз търся пари.

Егото е винаги мотивирано. Егото ще дойде само ако има някаква цел. Но

любовта не е мотивирана. Любовта е сама по себе си награда.

            Дървото изненадано попитало:

-         Нима ще дойдеш само ако ти дам нещо?

Това, което се въздържа от даване, не е любов. Егото трупа, но любовта дава без уговорки.

-         Ние не боледуваме от тази болест и сме радостни – казало дървото. – По нас

цъфтят цветове. Много плодове растат върху нас. Ние даваме успокояваща сянка. Ние танцуваме от вятъра и пеем песни. Невинните птици подскачат по клоните ни и чуруликат, макар и да нямаме пари. Ако някой ден се забъркаме с пари, ще трябва и ние да ходим по храмове, подобно на вас, слабите хора, за да се учим как да постигнем мир, да се учим как да намерим любовта. Не, ние нямаме никаква нужда от пари.

Момъкът казал:

                        - Защо тогава да идвам при теб? Ще отида там, където има пари. Аз се нуждая от пари.

Егото търси пари, защото се нуждае от власт.

Дървото помислило малко и казало:

-         Не ходи никъде, мили мой. Обери плодовете ми и ги продай. Така ще 

спечелиш пари.

Момъкът тутакси се зарадвал. Покачил се и обрал всичките плодове на дървото; обрулил даже и зелените. Дървото се почувствало щастливо, въпреки, че няколко вейки и клони били счупени, въпреки че част от листата му били паднали на земята. Любовта е щастлива и когато я трошат, но егото не е щастливо дори и след като получи.Егото винаги желае повече. Дървото не забелязало как момъкът дори веднъж не се обърнал да му благодари. То било получило вече благодарност от това, че момъкът приел да обере плодовете и да ги продаде.

Момъкът не се връщал дълго време. Сега той имал пари и бил зает да прави повече пари от тези пари. Той въобще забравилза дървото. Минали години. Дървото било тъжно. То копнеело момъкът да се върне – подобно на майка, чиито гърди са пълни с мляко, но синът и се е загубил. Цялото му същество било обзето от мъка.

 

След много години, вече възрастен, мъжът дошъл при дървото.То му казало:

-         Ела, моето момче. Ела ме прегърни.

Мъжът отвърнал:

-         Спри тези лигавщини. Онова беше детинщина. Аз вече не съм дете.

            Егото възприема любовта като лудост, като детинска фантазия.

            Но дървото го канело:

-         Ела, полюлей се на клоните ми. Ела потанцувай. Ела поиграй с мен.

Мъжът рекъл:

-     Спри тези безполезни приказки! Аз трябва да си построя къща. Можеш ли да

ми дадеш къща?

            Дървото възкликнало:

-         Къща ли? Та аз нямам къща.

Само хората живеят в къщи.Никой друг не живее в къща освен човекът. А забелязвате ли състоянието му след неговото затворничество между четири стени? Колкото са по-големи неговите постройки, толкова по-малък става човекът.

-     Ние не живеем в къщи, но ти можеш да отсечеш и вземеш клоните ми – тогава може би ще си в състояние да си построиш къща – предложило дървото.

Без да губи време мъжът донесъл брадва и отсякъл всичките клони на дървото. Сега дървото представлявало само един ствол. Но любовта не се грижи за такива неща – дори ако крайниците и са отсечени заради любимия. Любовта е даване; любовта е винаги готова да даде.

Мъжът дори не се погрижил да благодари на дървото. Той си построил къщата. А дните преминавали в години.

Стволът все чакал и чакал. Той искал да го извика, но нямал нито клони, нито листа, които да му дадат сила. Вятърът духал покрай него, но той не успявал даже на вятъра да даде съобщение. И все пак душата му отеквала с една-единствена молитва: „Ела. Ела, мой мили. Ела.” Нищо обаче не се случвало.

Времето минавало и мъжът остарял. Веднъж той минавал оттам; дошъл и застанал до дървото.

Дървото го попитало:

- Какво друго мога да направя за теб? Ти дойде след много, много дълго време.

Старецът рекъл:

- Какво друго можеш да направиш за мен? Аз искам да отида в далечни земи, за да спечеля повече пари. За да пътувам, имам нужда от лодка.

Радостно, дървото отвърнало:

- Но това не е проблем, любов моя. Отрежи моя ствол и направи от него лодка. Ако мога да ти помогна да отидеш в далечни земи да спечелиш пари, това ще бъде такова щастие за мен. Но помни, моля те, че аз винаги ще те чакам да се върнеш.

Старецът донесъл трион, отрязал ствола, направил си лодка и отплувал.

Сега дървото било само един малък пън. И то чака неговият любим да се завърне. То все чака, чака и чака. Човекът няма да се върне никога; егото отива само там, където може нещо да се придобие, а сега дървото нямало нищо, абсолютно нищо, което да предложи. Егото не отива там, където няма нищо за придобиване. Егото е един вечен просяк, в състояние на непрекъсната нужда, а любовта е благотворителност. Любовта е цар, император! Има ли по-велик цар от любовта?

Една нощ и аз си почивах до този пън. Той ми прошепна:

- Този мой приятел още не се е върнал. Аз много се тревожа да не би да се е удавил или да се е загубил. Той може да се е загубил в някоя от онези далечни страни. Може дори вече да не е жив. Как ми се ще да имам новини от него! Тъй като се приближавам към края на живота си, дори и малко новини от него ще ме задоволят. Тогава ще мога да умра в щастие. Но той няма да дойде дори и ако можех да го извикам. Не ми е останало нищо, което да му дам, а той разбира само езика на взимането.

Егото разбира само езика на взимането; езикът на даването е любов.

Не мога да кажа нищо повече от това. Освен това нищо повече не може да се каже: ако животът ни може да стане като това дърво, да разпростре клоните си надлъж и нашир така, че всеки да може да се подслони под неговата сянка, тогава ще разберем какво е любов. За любовта няма писания, няма карти, няма речници. За любовта няма система от принципи.

Чудил съм се какво бих могъл да кажа за любовта! Любовта е така трудна за описване. Любовта просто я има...

Ако любовта не се чувства в моите очи, в моите ръце, в моята тишина, тогава тя не може никога да се разбере от моите думи...

 

                                                                                                

                                                                                                                              ОШО

 

 

 

           

Здравей,Nicodima,
Прочетох дългия постинг и си помислих - не би ли могло да се изразяваме по-кратко,за да си пестим времето?Идеята ти е добра,разбира се - споделям напълно това,което пишеш,въпреки че в днешно време хорта нямат особено силно желание,пък и време,да разсъждават за любовта,просто предпочитат да я консумират набързо,като сандвич в McDonalds.
В един друг блог ми правиш забележка,че съм бил сексист,поради изказано мнение за интелигентността на жените,като ми препоръчваш да прочета "Sex und Charakter" на Otto Weininger - добре,благодаря ти за съвета.Отдавна искам да се запозная с тази книга,но не мога да я открия.Единственото,което знам за автора е,че я пише на 24 години,ако не се лъжа,и след това се самоубива.Би ли ми написала накратко каква е идеята му и какво е твоето мнение,за да ми спестиш време,докато я открия,ако изобщо успея някога.
Благодаря ти предварително!

Поздрави от един несвоевременен Кръстоносец

Бертран Ръсел:
„Всички обобщения относно жените са следствие от недостатъчен опит". Това беше относно сексизма : )...

Постингът е дълъг не защото не знам, че за да ангажираш вниманието на съвременния човек трябва да пишеш кратко. Това не е моя притча, писала съм на кого е... Не мога да съкращавам писанията на великите. Нямам право! Това не е притча само за същността на любовта, това е притча и за нейната противоположност, а както виждаш това не е омразата, според съжденията на елементарните хора...

В същия постинг, на miralyub, където се сблъскаха мненията ни, ти и каза да чете Фройд, Юнг и пр. За философите - това че ги четем, не означава, че са прави. Това, че са убедителни, не значи, че са прави. Те могат да помогнат да си изясниш някаква ситуация или възглед, но човек не трябва да повтаря нечии възгледи или поведение. Защото е лесно, то е като вярата в Бога! Бог е създал правилата, дай сега да живеем по тях. Лесничко и безболезнено! То е за слаби същества. Това обаче не значи, че ти си слаб, а аз съм силна. Уважавам възгледите на хората, въпреки че едва ли ще живея по тях. Всеки човек има върховете и бездните си. Това, което за някого е връх, за мен може да се окаже бездна.
Изпращам ти линк към "Пол и характер" на Вайнингер, за съжаление е на руски, но аз съм от поколението което говореше този език от само себе си / по Швейк : )/:
http://thelib.ru/books/vayninger_otto/pol_i_harakter-read.html
Пак стана дълго, може би ти е скучно, но знаеш ли, понякога трябва да седнем на спокойствие, да четем и мислим за много неща, за да ги осмислим. Затова няма да ти пиша нищо накратко за Вайнингер, по-добре го прегледай сам, аз пък ще се постарая да напиша нещо в КРАТЪК постинг : )... Защото 100 години след смъртта си още разбунва духовете, доста хора виждат в него само антифеминиста, но не виждат причината за това : )... Животът на Вайнингер доказва как една гениално изразена погрешна теза, инспирирана от аутсайдерското поведение на изразителя си, може да стане основа на една човеконенавистническа идеология.
Поздрави и приятно четене!

Така ли се изразяват атеистите?
Аз си мислех,че сте станали по-модерни,т.е."либерални"...:)

Нишо войнстващо няма в думите ми... Просто не обичам хората, деклариращи сляпа и неосъзната вяра, хората, живеещи по зададени правила, "сивата" безмозъчна маса. Те са опасните хора, защото са лесно манипулируеми - виждал си по филми масовките от тоталитарно време, виждаш сега какво става по изборите.
Последно - предпочитам културния аргументиран спор пред дребнавите заяждания.
Хубава вечер!

Уау,това беше вече прекалено - "сляпа и неосъзната вяра"...:)И не ги обичаш?Каква мизантропия само!...
Ние,християните,обичаме всички,дори и тези,които си мислят,че са по-умни от нас...:)
Никодима,предполагам,че си някое номенкратурно дете от стар комунистически(атеистичен)род.Забравяш колко злини донесе на света войнстващият атеизъм с "благородни" идеи като "Свобода,равенство,братство","Всья власть советом!","...животът ще дойде по-хубав от песен,по-хубав от пролетен ден...","...какво тук значи някаква си личност!...","Да строим неуморно,другари,този хубав,прекрасен живот!" и т.н. - все хитри еврейски измишльотини,на които поварваха именно простодушните овчици.
Само помисли върху следното:
"Gott ist tot" - Nietzsche
"Nietzsche ist tot" - Gott
Ако имаш нужда от превод,ще ти помогна с удоволствие.
И не ми се сърди,моля те!
Понякога и в закачките се крие добронамереност.
Мир!

Кръстоносец

А, вече го прекали! Да беше ме нарекъл с някой по-мъжки епитет нямаше да ти се разсърдя толкова : )... Де да бях номенклатурно дете - сигурно хич нямаше и да се трепя да разбирам света и хората в него - щеше да ми е лесно да живея! А тези, които живеят лесно, не се замислят над тези неща, нали?
Нейсе, простено да ти е! И откъде знаеш, че съм атеист? Това, че не обичам робския дух на хората, не ме прави атеист... Просто това, с което се занимавам, изключва сляпата ми вяра в Бога... Но да не се занимаваме повече с мене и коя съм. Отивам да работя, извинявай, но искам само да ти кажа, че религиите също учат - не прави това, не прави онова, живей като овца, защото кротките ще наследят Земята - и ако това не е "какво тук значи някаква си личност?!", здраве му кажи! Не виждам глобална разлика между комунизма и която и да е религия! Комунистите са набедени атеисти, те громиха религията, защото не трябваше да има паралелна идеология на тяхната. Не можеха хората да имат друга вяра, освен в тази на хипотетичното бъдещо равенство. Не вярвай в Христос или Мохамед, вярвай в Ленин; не вярвай в Бог, вярвай в комунизма! И след като избиха всичко мислещо, с простичкия манипулируем народ стана лесно - той просто скочи от едната религия в другата, повярва от Бог в комунизма! Не виждаш ли, че още си патим от тези хора???
Казваш, че съм мизантроп - не съм! Защото обичам и общувам с мислещи хора, а не с "промити" мозъци. За мен свободата да мислиш и да изразяваш мислите си, е най-голямото постижение на демокрацията, колкото и да е несъвършена. Другите, вегетиращите, за съжаление са много и те определят до голяма степен живота ни - както написах в един коментар ние живеем в държавата Биг Брадър, пълна със сеирджии, мутри и насилие, силикон, жълти клюки... Къде е християнството? Къде са ценностите? Нали църквите се напълниха? А като се напълниха, кой от тези хора, които се кланят и палят свещи, разбра какъв е моралният кодекс, на който трябва да се подчиняват? Вече няма комунизъм, а какво има?...

Е,как какво?Ми,има "демокрация и либерализъм" - всеки избира какъв да бъде,в какво да вярва - ти самата го казваш в отговора си към мен.
Струва ми се,че не си много наясно по въпроса с религиите и храмовете - имам предвид най-вече Християнството.Това,че БПЦ е пълна с изроди,и че само ченгета стигат до висшите постове,не означава,че Християнството,като идея,е нещо лошо,защото не дава възможност за свободна изява на човешкия дух.
Може би забелязваш докъде доведе липсата на духовност и т.н."войнстващ атеизъм",съсипващ християнските ценности чрез изкуството,най-вече,младежта и нейните прояви в обществото - навсякъде,най-вече в юдео-америкарнските филми - подигравки с Християнството.С другите религии не - там се пази некърнимостта на "изначалната" духовност на мюсюлмани и всякаква паплач,но Християнството! - то е най-големият враг на човечеството!...
Вярвяй в каквото си искаш,само не се мисли за по-умна от другите,които не споделят мнението ти,че заприличваш на юдео-масонската заповед - който не е с нас,е против нас!...

Мир!
Поздрав от един съвременен Християнин,който е достатъчно толерантен към всички,дори и към вярващите единствено на своите собствени сили!
Може би ще усетиш някога и ти Божествената мощ и тогава ще разбереш,колко голяма е заблудата на невярващия човек,че няма такава висша сила,която още в древността хората нарекли Бог.

Кръстоносец

... никога нямаше да изречеш горното...

Аз пък ще ти кажа една поговорка, измислена от тези, които ти толерантно наричаш "паплач":

"Вярвай в Бога, но си завързвай камилите."
Арабска поговорка

Мир : )

:))
Твърде опростенческо,наистина.Може и да е арабска поговорка,но нищо не доказва в случая.Това,което поучава(простодушните)е,че трябва да си вършат работата,която им е отредена на земята,а не да чакат Бог(Аллах) да им я свърши.
Един умен арабин,дори твърде много вярващ,никога не би оставил елементарните задачи за Всевишния.
Нямам нищо против исляма - нека си вярват колкото си искат.Против това съм да обиждат(все едно кои)моята религия и се подиграват с нея.
Покажи ми юдео-американски филм или някакво друго произведение на изкуството,което се подиграва с исляма или с някоя друга религия!Просто ми покажи!
И се замисли защо тази жестока 2000-годишна омраза!
Турците,които искаха да покорят и ислямизират Европа и в 1685 година стояха пред вратите на Виена,сега мечтаят да станат част от Християнска Европа!...Иначе полумесецът трябва да е над Кръста!
Помисли също КОЙ и защо им даде шанса да наводнят Европа,най-вече Германия след Втората световна война!
Защо този шанс не беше даден на други народи,които са европейски и християнски,а точно на турците!...
Нещата не са чак толкова елементарни,мила Никодима!
В света се води ежечасна война между държави,конкурентни фирми и холдинги,разузнавания,между вероизповедания.Не вярвай на това,което ти докладват медиите - колко толерантни са религиите помежду си!
Знам какво ще ми отговориш - масонската идея за свят без религии скоро ще стане хит в медийното пространство,сама ще се убедиш.
ОК,да се откажем от религията си,от историята си,от родовата си памет,от всичко,което ни прави индивиди от определен културен архетип!...Но,момент - първо Християните,пък след това всички останали!...Защо?!...Просто си отговори на този въпрос!
Ето ти за финал една еврейска поговорка:"Народ,който не почита миналото си,няма бъдеще!"...
Анадъм?
Шалом!

Поздрав от Крусейдър някакъв,неверник...:)))

Така ми харесваш! И без да ми докладват в медиите, мога да свържа два или повече факта и да вдяна, че няма толерантност между религиите...
То и един друг - Муун, се мисли за световен обединител и създаде цяла индустрия за това. Него го подкрепя цял свят. Допускат го всички правителства, регистрират го навсякъде, предполагам защото плаща много и лансира удобна идея - Всякакви Обединения за мир.
Нищо обаче не съм прочела от него, не съм и чула да се издава...
Виж Ошо е бил гонен отвсякъде, въпреки че няма реалистични идеи за действие. Блестящ анализатор и лош практик... Медитацията едва ли ще спаси света. Напротив, ще активизира тези, които няма да медитират или достигнат ниво на съзнание да обичат ближния като себе си, както казва Спасителя. Въпреки всичко този човек е обявен от ЦРУ като един от най-опасните за Америка...

Поговорката за камилите може да се тълкува и по друг начин - Вярвай в Бога, но си имай едно наум... : ))

Поздрави от една съмняваща се вярваща : )...
Всъщност вярата изключва ли съмнението? : )

не позволиш всеки да пише свободно в блога ти,а държиш непременно да одобряваш коментарите към постингите ти?
Някакси не е много демократично и либерално,не мислиш ли?Или може би се страхуваш от истината и държиш да я цензурираш?...:)
Мир!
Шалом!
АнадъК...:)
и.т.н...............................:)))

много бих искала съблогърите да пишат свободно, но, знаеш ли, животът ме е научил да очаквам удари отвсякъде. Демокрацията е свобода - свободен си, но сам си търсиш храната и се пазиш от враговете : )... Та на първо време ще си преглеждам коментарите преди да ги публикувам.

Приказката е много хубава ! Съжалявам , че ти донасям неприятности ! Това е тъжно , че очакваш удари! Толкова ли са те наранявали?
Който не е дете , той не може да разбере приказката .

Защо тогава не го направиш,от какво се страхуваш,Никодима?Твърде ранима ли си или просто си авторитарна личност,скрита под маската на "либералността"?

но сам си търсиш храната и се пазиш от враговете : )...

Какви врагове,какви 5 лева,момиче?!
Както виждам,и ти си отскоро в Блог.бг и се учудвам,че вече си си създала врагове!..Кога толкова бързо успя да се снабдиш с такива?
Аз към враговете ли спадам?...:))

Здравей! Не ми донасяш неприятности, това пък откъде го измисли?! Напротив, зарадва ме, когато изстрадания постинг за сина ти ми напомни за това послание. Тази притча изпратих на най-любимите си хора за Новата 2006-та. Всички я разбраха : )... Благодаря и за твоето разбиране.
А раните човек трябва да приема философски - като бъркаш в огъня, не може да не се изгориш - трябва просто да го предвидиш : )...
Хубав ден!

Е-хей, благодаря ти, ама тази момичешка възраст си отиде с тоталитарното минало : )...
Що се касае до враговете - пак ще ти цитирам една хубава мисъл, ама не се сещам на кого беше : "Ако нямаш врагове, не си постигнал нищо в живота си!"
Но това не значи, че ми е приятно да ги имам и да си галя Его-то като ги преодолявам.
Съвсем отскоро съм в блога и едва ли имам "врагове" тук, но си имам основателна причина да филтрирам коментарите, повярвай ми!

всеки има право да структурира живота си както желае.Щом така си решила,чрез модерация - ОК.
Очаквам да ми напишеш нещо за Ошо.Ще се радвам да обогатя културния си екран с още една интересна личност,каквато предполагам е той.
А,колкото до обръщението - разбира се,че знам,че не си момиче,но просто така се обърнах към теб,с приятелско чувство,а и защото наистина се учудих,че коментарите към постингите ти излизат след модерация.Не виждам нищо смущаващо в това,което пишеш.Не бих искал да ти правя комплимент,но не мога да скрия,че ме впечатляваш с интелигентността си,а аз харесвам интелигентните жени - глупавите не мога да ги понасям.
Поздрави и един хубав следобед,Никодима!

Но не обещавам кога... Доста са задръстени дните ми напоследък. Не обичам постингите от copy-paste тип, мога веднага да направя такъв, но от краткия си опит в преподаването съм си направила извода, че на хората трябва да им се даде автентичен текст или картина, за да поразсъждават малко и да им се оформи мнение, след което да им поднесеш не точно твоето мнение, а твоите разсъждения. А не както на времето "громихме" Малтус и Фройд : ) - като поискаш да ти дадат текст, който да те убеди в казаното, веднага някой пишеше до Шесто : ))...
Хубав ден!