***

Като комета ще премина през живота ти...        Опасно близка и далечно звездна...               С гравитационна сила                   ще се стремя към теб                        и предусетила                             унищожителния                                     сблъсък                                         ще се отправя                                                 в звездните                                                       пространства                                                              за да избегна                                                                        временно                                                                                  смъртта...   1986 г.

" play="true" loop="true" type="application/x-shockwave-flash">

Хареса ми опашката на кометата ...:)

Смъртта временно избегна пространствата и звездите...

и смърта и любовта са си бедствия, откъдето и да погледнеш...трудно е да ги избегнеш.
интересна графика!

Понякога като комети обикаляме около един по-силен от нас... По-силен може би с необичането... Понякога изгаряме в него и преставаме да съществуваме такива, каквито сме, понякога изчезваме в студа, за да бъдем себе си...

иска да обсеби другия и още повече се ожесточава, колкото по-трудно е да има един по-силен ... може би..с необичането си.
Душата, светлата усеща силата на мрака в такава гравитация и преодолява сблъскването, за да живее в звездните пространства, където няма смърт.
Много млада си била (1986), но мъдрост не ти е липсвала. Явно не е въпрос на възраст.

в звездните пространства
където смъртта е невъзможна
поне във времето
което е условност
временна