ЗАСПИВАНЕ   От мастиленосиньото лятно безмълвие настойчиво гледа в очите ми оранжевожълта луна...   Аз не спя и не искам да спя... Милиарди неврони в тревожния мозък за сън ми крещят... Но очите се взират навън, устремени към лудия хор на щурците, сънливите тихи копнежи на птиците, окосената остра бодяща трева, дъхтяща на слънце заспало и прах...   По клепачите тежко пристъпва умората...   И през черната бездна зад тях виждам същата жива до болка ливада в желания сън, и твоите мъжки забързани крачки, раздвижващи зноя, и неспирно отмерващи дългия път към сърцето ми...   25.05.1986 г.  
">

Много ми хареса:)Усмивки:)

"забързани крачки, отмерващи дългия път
към сърцето ми..."

... стихчето е много хубаво...

Професията, която упражнявам, изисква хладен разум без емоции...
Но... имаше времена, когато не беше така...

Годината е далечна,но стихотворението е много хубаво!:)
Аз мисля,че професията не пречи да пишеш все пак....:)
Поздрави!

Човек трябва да има лично пространство и лично време, възможност за уединение, "собствена стая" както каза Вирджиния Улф...

надявам се да поостане по-дълго.

Животът и удари няколко шамара и я вкара в пътя : )...Сега и за мен е трудно да се позная...

не я отблъсквай.

:))

много глупости направи на времето... за твое успокоение - дърпам дяволчето за опашката, понякога...

Не е нужна нито стая, нито подходяща атмосфера, само мотивация и вдъхновение, което не прекършваш целенасочено.
И... човек променя много неща, включително и в себе си, но има една частица, която е недосегаема. Мисля, че тази частица у теб в момента крещи. Пробудена. След заспиването, което понякога е твърде дълго. Трудно се приспива отново след това. И не е нужно май.
Поздрави :)) Очаквам още капки мед от теб!

благодаря за хубавите думи!
Собствената стая е метафора, цяла книга има за нея : )... Личното пространство, което отдавна нямам...
А имам и нещо друго - вътрешното равновесие. Когато си намерил себе си и мястото си в света... Когато очакванията ти са по-малко от случващото се... Такива хора не са поети...

Не знам... Ще видим... Не обичам да насилвам нещата, оставям ги да идват сами...

прозвуча тъжно, но знам, че е за момента...
Иначе си... дълбоко права. За практичността, поезията и всичко останало :)

копнеж лъха от стиховете!
Поредните хубави стихове!
Благодаря за удоволствието!