Преди двайсетина години един от приятелите ми, пийващ коняк срещу мен в едно неуютно кафене, спонтанно изръси: „ Аз съм ленЪнист!” А после дълго се смя пред опуления ми поглед, защото аз по друг начин бях чула новия термин. Ами, вярно, ленЪнист си беше, не влизаше в никакви рамки… И тъй като днес се пеят само авторски песни на Ленън, ще ви представя нещо по-различно – една песен на Елтън Джон, изпълнена две години след смъртта му в Медисън Скуеър Гардън.
В текста на песента, безспорно най-доброто, направено в негова памет, има един ред: "...как може едно насекомо да съсипе толкова много зърно..."!
Как може?! Нали?


" type="application/x-shockwave-flash" play="true" loop="true">
Какво се е случило тук
докато е изчезвал залезът над Ню Йорк?
Намерих празна градина между плочите...
Който е живял там
трябва да е бил градинар, който много се е грижил,
който е плевил сълзите и садил добра реколта... И сега всичко изглежда странно,
и смешно е как едно насекомо може да съсипе толкова много зърно... И за какво е била тази малка празна градина зад каменната врата, 
в пукнатините на тротоара нищо вече не расте... Който е живял тук
трябва да е бил градинар, който много се е грижил
който е плевил сълзите и садил добра реколта...
А ние сме така смаяни, парализирани, зашеметени,
че градинар като този никой не може да замени... И аз чуках, но никой не отговаря,
и чуках през целия ден
и виках „Хей, хей, Джони!
Няма ли да излезеш да играем?" И през сълзи
Някои казаха, че най-добре е обработвал земята на млади години
но той каза, че корените растат по-здрави, ако само той ги чува...
Който е живял тук
трябва да е бил градинар, който се е грижил много,
който е плевил сълзите и изкарвал добра реколта...
Сега се молим за дъжд и с всяка капка, която пада,
ние чуваме твоето име, Джони, няма ли да излезеш да играеш в твоята празна градина?    


 

Беше и си остава велик!

И соцмедиите не шикалкавиха както друг път, въпреки че новината беше по задните страници на вестниците. А ние - поколението на 20-годишните тогава, приехме събитието като нещо безкрайно трагично, изпразни се една голяма част от нашия свят, символът на свободата за нас...

ПОМОЩ!

Помощ! Да ми помогне някой,
помощ! – не просто някой,
помощ! – аз имам нужда, помо-о-щ!

Бях някога по-млад,
толкова по-млад от днес!
Тогава аз не търсех помощ никога от вас.
Но младостта отмина ден след ден
и променен открих,
че мисля иначе сега
и че вратите съм отворил днес…

О, помогнете ми, сломен съм аз сега,
аз вече ви ценя. Кажете ми кога
ще ми помогнете да стъпя на брега?

О, моля, помогнете ми!

Животът ми – как в миг се промени –
и мойта свобода ми измени,
в несигурност живея аз и в страх
и както никога нуждая се от вас.

Джон Ленън