Вдъхновено от alibaba40  / и бандитите : ) /
Всъщност - един от любимите ми разкази

Теке*

Като странна птица, кацнала на хълма, се белее старото теке. Верният слуга на аллаха, мъдрият и сладкодумен дервиш Шекер баба живее там, а Атиб е негов прислужник. Дълго време слугува Атиб, но додея му най-после и закопня по дом и родна страна. Забеляза това старият дервиш, спря го веднъж под сянката на кривата маслина и го запита:

— Защо си тъй мрачен, сине мой, и по какво тъгува душата ти?

— Седем години слугувам тук, Шекер баба, мъка ми падна за роден край и свои. Дай ми каквото ми се пада, за да отида да ги навестя.

Скъперник беше старият дервиш и така му отговори:

— Да бъде твоята воля, чадо мое, но аз нямам какво да ти дам освен малкото магаре, което ти тъй много обичаш. Вземи го и иди си със здраве!

Атиб нищо не отговори. Взе малката си скъсана черга, метна дълъг кривак през рамо, поклати тъжно глава и тръгна с магарето на път. Като нажежена подница гореше пустинята, жажда цъфкаше Атибовите устни, а малкото магаре едва дишаше и се топеше като свещ. На третия ден, изнурена от глад и жажда, на сто крачки от първия оазис, отлетя при аллаха праведната му душа.

Дълго и безутешно рида Атиб над скъпия труп, а когато нажеженото и огромно слънце потапяше лицето си в далечното море, той изрови в пясъка гроб и го погреба. След това начупи клони от оазиса и построи над него колиба. И когато, застанал съвсем сам, сразен от своята бедност и самотност, се чудеше накъде да тръгне, из пустинята се зададе керван. Четиридесет камили с поклонници спряха сред малкия оазис.

Като забелязаха злочестия самотник и неговата бедна колиба, поклонниците се приближиха и го запитаха защо е тъй печален.

Атиб постоя, постоя замислен и безмълвен, па като огорчи жестоко аллаха и неговия пророк, излъга и рече:

— Благословени бъдете, синове на аллаха! Пред вас се намира гробът на най-великия от великите и най-достойния от достойните. Тук почива прахът на царя на пустинята, свещения вожд на „Черните орли“, а аз съм смирен служител при гроба му. Неизвестен беше досега той, но сам аллах ми се яви, посочи мястото и ме отреди за пазител.

Струпаха се тогава правоверните от целия керван над гроба на славния вожд, три дена пяха молитви за спасение на душата му и го обсипаха с безброй подаръци. След това отпътуваха далече на север, като разнасяха по пътя вестта за новото светилище.

През това време Атиб строеше сграда над гроба, чистеше и подреждаше наоколо, защото, дочули божествената вест, започнаха да се стичат отвред кервани с поклонници.

Запустя и заглъхна старото теке на хълма, никой вече не го спохождаше и горка самотност обхвана стария Шекер баба. Като научи той за новото теке, реши да го споходи и да види святото онова място, което му отне всички поклонници. Шест деня вървя, подпирайки се на своята бамбукова тояга, старият дервиш и когато на седмия пристигна, насреща му се изпречи самият Атиб.

— Сине мой Атиб, ти ли си и какво си направил?

— Аз съм, премъдрий и пречистий Шекер баба, прости ми, прости на най-недостойния свой слуга, който в момент на страшно отчаяние бе изкушен от сатаната и направи от гроба на нещастното магаре светилище на правоверните.

— Аллах да ти прости, чадо мое — отвърна старият дервиш, — той да те спаси и помилва. — И като хвана дългата си брада, дълбоко се замисли. След това въздъхна и рече: — Всемилостив е аллах, Атиб, и неизброими са прегрешенията на человеците земни. Успокой се и седни до мене!

Тогава старият дервиш се наведе ниско до ухото му и прошепна тихо:

— Да се молим на аллаха, чадо мое, и да се уповаваме на неговата милост, защото и аз нося смъртен грях в душата си, който ми не дава мира: в гроба на старото теке на хълма почива прахът на бабата на твоето магаре.

Чудомир

* http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D0%B5

Чудомир, обаче, не е прав: не може да е огорчил бога с историята си беднякът - проявил е предприемачески дух в професията, за която е бил подготвен и е осигурил кервани от поклонници - за слава на бога.

И какво му е на магарето - чисто животно...

Чудомир е един от любимите ми писатели. Какво ли щеше да открие, ако беше дошъл трети и т.н. Щяха доста да ровят в спомените, разбира се.

Мъдрост и човешка топлота има в неговите разкази, непретенциозни, но заредени с много смисъл и настроение.
От Чудомир може да се учим на живописно и стегнато разказване на случки от реалния живот.

Опустяло старото теке за сметка на новото : ))...
Все за слава на Аллаха! ; )

щяха да изровят костите на още магарешки роднини : )...
Поздрави и на тебе!

С разказите на Чудомир имам не толкова приятни спомени. Бях на 10 години и доста тежко болна. Лекарите бяха вдигнали ръце, д-р К., семейният лекар, почти спеше у дома, а майка ми ходеше от стая в стая с насълзени очи и чупеше ръце в безсилие. Тогава леля ми, сърцата и решителна жена, измъкна отнякъде малко томче с разкази, седна до мене и започна да ми чете : )... На другия ден видях книжката оставена на нощното шкафче, посегнах и я разлистих. От този ден тръгнах да се оправям : )... Смешните истории на Чудомир ми помогнаха да се надигна и след ден-два вече щъках из апартамента.
Такива работи! Лекарство ми беше!

и аз имам спомен от детство, един сборник имаше у дома "не съм от тях" и "нашенци", аз винаги си четях заглавието така "Не съм от тях нашенци", та Чудомир оттогава ми е на сърце

с неговите собствени картини...
Спомням си "Аврам няма вече дюкян" - един слабоват, свил рамене и разперил в безизходица ръце, човек... ококореният поп, надничащ в пазвата на пищна булка : )...

В България разказите на Чудомир ми бяха настолна книга, всяка вечер преди лягане препрочитах нещо. И така стотици пъти сигурно съм чел всеки един, без да ми омръзне. Заедно с американския ,,Чудомир"(така бих го нарекъл) О'Хенри ми бяха меко казано любими.

взех си ги от антикварите, с рисунките между фейлетоните и записките от болницата; все се каня да идем до Турия, в музея съм била вече няколкократно откак ми е наблизо Казанлък

Моят баща също -съжалявам ,че ще повторя ketcakuatl , имаше винаги много книги около себе си ,но с Чудомир и О" Хенри никога не се разделяше . Така си ги препрочитам и аз днес ,но ти ми спомни за татко ... Благодаря ти !

И О'Хенри, и Хашек, и по-късно - Зошченко : ))...
Последният ме е карал да се смея сама / за голям ужас на околните : ), просто като се сещах за някой разказ и ситуация /...
Помагат да преминаваме по-леко през живота : )...

И аз съм замислила пътешествие до там през лятото. Само на 200 км е...

Стела, милата ми леля лягаше и ставаше с Чудомир, по-късно аз със Зошченко, Булгаков / който също има невероятни сатирични попадения - "Фаталните яйца", например / и Хашек... Класици на смеха!

Чудомир има специално място в товя живот.

Радвам се.

Обичам Чудомир! Никога няма да ми омръзне да го препрочитам. Лекува, без майтап!
При зъбобол чета това:
http://store4.data.bg/penchogg/start/chudomir/Zabolekarqt.htm
При каръчество - това:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11363&Level=1
))))

"Ако си носиш пък ракията, може и без пари да ти извади два-три, ей тъй, само за изкусност."
Thanks, Уфи!

))))) Ами пробвай да си отвориш устата така, че да ти побере юмрука: първият път като прочетох откъса с клещите, онемях. После щях да се задуша от смях.)))) Горките пациенти на зъбаря! Е как да не му мине собственият зъб на човек ;)

"Пред вас се намира гробът на най-великия от великите и най-достойния от достойните."
Светът става по-ясен след като направим теке от орисията си.
Чудомир винаги ме кара да философствам :)) - дървено.
(ндам, чудомиров синдром и зощенкови мускулни спазми (от смях :))))))

по книжна линия? И татко навремето донесе тритомника и Хашек и О'Хенри, и .... Изобщо - в нашата къща се чете постоянно и нямаме читави книги. Всичко е прелиствано многократно, дори новите изглеждат стари.
Вярата е целебна, както и смехът. Стига да ги приемаш с чисто сърце.
Лека вечер или нощ. Знам какви сте ранобудни докторите:)))

Много интересно ме срещна животът с него. Дядо ми разказваше виц за магаре, което се запънало на един мост. Минал американец и го заплашил с атомна бомба, минал руснак и му обещал катюша, но магарето било юнак, не отстъпвало. Накрая дошъл българинът и без да се разправя извадил тефтер да го запише в ТКЗС-то, а то като чуло, хукнало да бяга и освободило моста. Много се смеех. Години след това, когато вече бях станала човек, открих вица в дневниците на Чудомир и проумях, не им е било смешно нито на него, нито на дядо. Но и до днес усещането за двамата ми е някак общо.
Поздрави за хубавия постинг!

Чудомир - томчето с разказите му някак не е с разкъсана подвързия - дали пък не съм го пазил повече заради сериозния хумор?
Както и да е: добре си се сетила.
Поздрави!

ти като че ли най-добре формулира извода от разказа. Не само че правим теке от орисията си, ами и безспир и се кланяме и принасяме жертви : (...
Тук вече е капката катран в меда, нали?

не може да не помниш, че и книгите бяха дефицитни тогава : ))... И като излезеше нещо ценно от печат, го продаваха с автобиографията на Цола Драгойчева, примерно : ))... Майка ми, общителен и артистичен човек, имаше приятели навсякъде, вадеха книги за нея от складовете, както по-късно за мене вадеха кафе и луканки : )))...
Всеки в семейството си имаше приоритети : ))...

Особено за индивидуалисти като българи и магарета : ))...

следващият е Зошченко : ))... Има един разказ за общо ползвани дърва за огрев, почти повтаря ситуацията с Топлофикация : ))...

Един любим мой автор.
Благодаря ти!

За мен е чест,че съм послужил като вдъхновение :-)

:)))

белисимо приятелко,
чудо_мир е майстор,

Ами светът се обърна целият към пустинята тези дни : )...
А и персонално - щедростта ти ме впечатли : )))...

hristo27, vippoker, ani101 - да благодарите веднага на alibaba40!!! Подобаващо : )))!

Страхотен избор !
Чудомир и Радичков никога няма да ми омръзнат, чета, чета и пак..
Изпълнен само с положителни емоции петък и топъл уикенд*

те са един вид нашата свежа глътка студена вода в пустинята : )...
Или коняк през сухия режим : )))...

времето все не стига да се препрочита. Браво на вдъхновителите ти, че да ни го припомняш...Поздрави!:)

и мисля, че аллах затова я е създал: да ни накара да размърдаме сивото си вещество и да опознаем силата си.

Виши, то беше проблясък на спомена : )... Добре, че открих разказа в Читанката...

Утешителке, в романа на Ондаджи "Английският пациент" има много красиви описания на пустинните ветрове... Екзюпери в "Малкият принц" също ни прави емоционално съпричастни...

Неразкрита красота е пустинята... На монотонния и фон някак издребняват Човека и страстите му...

Браво.

Често си го четем у дома! Ей така, за кеф!
"Не съм от тях" съм изпълнявала многократно по празници и чествания!:)
Лека нощ!:)