Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2013 07:58 - Вестникарски клишета - Тодор Кожухаров
Автор: nicodima Категория: Политика   
Прочетен: 7899 Коментари: 8 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вестникарски клишета

 Тодор Кожухаров*

 

*ТОДОР КОЖУХАРОВ или Щабскапитан Копейкин (1891-1945)
представен от доц. Людмила Стоянова

image

image
Тодор Кожухаров е роден през 1891 г. в Сливен Герой от Балканските и Първата световна война, депутат в четири народни събрания, участник в спасяването на българските евреи, министър на железниците, пощите и телеграфите през 1935-1936 г. , един от създателите на Българското национално радио. В продължение на двадесет години поддържа авторска рубрика на първа страница на вестник "Слово", на който е и директор, публикува статии, портрети на политици и фейлетони, подписвани с псевдонима "Щабскапитан Копейкин".

 

Осъден от Народния съд и разстрелян, в продължение на повече от петдесет години книгите му бяха скрити в спецфондовете на библиотеките, творчеството му бе забравено.

Днес Щабскапитан Копейкин се връща при нас с едно блестящо сатирично есе, което още веднъж иде да ни напомни, че под слънцето няма нищо ново...

 

  ***

Обичам да се ровя в пожълтелите томове, дето са подвързани старите годишни течения на нашия партиен печат. Препоръчвам на всички, които се интересуват от политическия ни живот в миналото, да направят това. Уверявам ви, господа, то е много поучителна, но съвсем еднообразна литература.

В стила на партийния печат има изработени няколко клиширани изрази, които просто късат нервите ми с безбройното си и отегчително повторение. Ще изброя някои от тях:

 

1. "Критическите и съдбоносни моменти, които преживява страната".

Горката страна! Който чете партийния печат, ще заключи, че тази нещастна България не е преживяла нито една спокойна минута - то не е живот, а нещо като постоянно трептене под влиянието на електрически ток с високо напрежение. Изглежда, че човек на всичко привиква, привиква и на "критически и съдбоносни моменти". Тъй, например, пише един наш събрат от 1910 година. Мисля, мисля и съвсем не мога да си спомня какви собствено "критически моменти" е преживяла майка България в тия щастливи години, когато месото струваше 50 стотинки килограма, хлябът 15 стотинки, млякото 20 стотинки, а виното два гроша. Аз пък, доколкото си спомням, през тези години там, в провинцията, си устройвахме из лозята големи ешмедемета, с гивечите му, с кебапите му, с китарите му и под звездното небе на Тракия пеехме жалостни руски романси:

"Помниш ночою порою"...

Нищо критическо не си спомням от това блажено време, но щом като вестниците са писали, все трябва да е имало нещо...

 

2. "Вместо да си посипят главата с пепел".

Ето едно много употребявано клише във вестникарските статии. Тъй пишат от 50 години насам официозите, хората на бившата власт са всякога грешници, които нямат право да говорят, да дишат, да гледат Божието слънце и да критикуват почитаемото правителство. Те, чисто и просто, трябва да си посипят главата с пепел и цели двадесет години да лежат по корем в преддверието на хамама като индийски факири. Разбира се, че никой не е наклонен да си посипва главата с пепел. Грешниците не само че не си посипват главите с пепел, но напротив, с пълни шепи грабят кал и замерят новата власт, докато тя заприлича на някое малаче, току-що излязло от локвата. Щом като дойдат на власт, те пак почват да подканят своите противници: "Посипете си главите с пепел". От цялата тая пепелява разправия в гърлото на читателя се наслоява прах и пепел, та започва да кашля като туберкулозен.

 

3. "Докараха народа до просешка тояга".

Този израз се повтаря хиляди пъти в статиите на опозиционните вестници. Излиза, че от 50 години българският народ се управлява не от човешки същества по образ и подобие на Бога, а от някакви нравствени изроди, които нищо друго не правят, а денонощно промишляват как да оберат народа си и да го направят просяк. Тъй обикновено пишат опозиционерите, докато вземат властта. Читателят би предположил, че щом като те вземат властта, ще стане обратното: денонощно ще се грижат как да подобрят положението на народа. Напразно бъдещият историк ще се труди да констатира този факт, ако чете партийните вестници. Напротив, всички опозиционни вестници продължават да крещят, че народът отива към просешка тояга. Иска ти се просто да грабнеш тая "просешка тояга", па да заблъскаш с нея наляво и надясно кухите вестникарски глави, които от половин век насам втълпяват в съзнанието на един млад и жизнен народ, че той е просяк, без да се трогнат нито за момент от неговия гигантски устрем към култура и прогрес.

 

4. "Държавата е надвесена над пропаст".

Според партийния печат от петдесет години насам нещастната държава винаги виси над пропаст, но не й се завива свят, защото, изглежда, е навикнала. Всичко е до навик, господа! Държавата може да свикне не само да виси, но и да скача в пропастта, без нищо да є стане.

Запитали едного, който не вярвал в чудесата:

- Не е ли чудно, ако паднеш от една джамия и останеш жив?

- Никакво чудо, просто голяма случайност...

- Ами ако паднеш втори път и пак останеш жив?

- Това ще бъде голяма щастие...

- Ами трети път?

- Това пък вече е навик.

Ето че нашата държава навикна да скача в пропасти - стана й навик. И затова аз никога не се плаша, когато чета в партийните вестници, че висяла над пропаст - виси, ама свят не й се завива.

Чета аз тия клишета, па си думам: Знам ви аз, синковци недни, где ви стяга чипика. Щом дойдете на власт, ще се юрнете с автомобилите нагоре, надолу, ще мачкате хората из улиците като мравки и цялата вселена ще ви се вижда на някакво розово осветление.

 

5. "Този гладен и обеднял народ".

От половин век насам нашият народ е все "гладен и обеднял". Историците казват, че преди сто години той не е бил нито гладен, нито обеднял, защото... защото тогава не е имало български вестници.

 

6. "Ние получихме лошо наследство".

Тъй пък обикновено се извиняват новите правителства, когато видят, че не могат да обърнат Витоша надолу с главата. Особено са влюбени в този израз новите финансови министри. Говорят, че са получили "лошо наследство", и то с такъв тон, като че ли някой насила ги е натоварил с него. Много ми се вижда смешно това клише. Но, драги мъченици - иска ми се да им кажа, - щом като е толкова лошо наследството, откажете се! Най-сетне законът за наследството ви дава това право. Все ще се намерят мераклии да го поемат, все ще се намерят някои глупци "да спасят България от пропастта".

.....................................................................................................................................................................

 

   

 





Гласувай:
25



1. анонимен - Адски тъпо. Какво му харесваш.
16.08.2013 08:07
Адски тъпо. Какво му харесваш.
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Кожухаров
16.08.2013 09:23
е голяма личност. Първите заседания на правителството на Цанков преди и по време на деветоюнския преврат са се провеждали в редакцията на "Слово". Който иска да научи повече, да прочете романа "То беше вчера" от Михаил Топалов. Като се абстрахира човек от неизбежния марксистко-ленински анализ на събитията - а няма как да е иначе, защото романът излезе през 1968 г., - цялата истина на основата на документи и интервюта с исторически личности - напримр Атанас Буров и Конст. Муравиев - е синтезирана там. Поздравления за Людмила Стоянова! Свършила е огромна работа.
цитирай
3. nicodima - Здравей, Слави!
16.08.2013 12:59
Под редакцията на моята скъпа приятелка излезе първият том събрани съчинения на Тодор Кожухаров, вкл. и автентичните записи от Народния съд. Книгата се нарича "Балкански скици". На мен се падна честта да бъда един от първите читатели на ръкописа : )... Действително ценен труд!
цитирай
4. makont - Не, под слънцето няма нищо ново.
16.08.2013 19:23
Нищите духом се опитват да смачкат хората с дух и за съжаление, успяват, просто защото са дебелокожи. Иначе останах смаяна, такова прозрение, наистина, сякаш четеш сегашните вестници, от страшно по-страшно, а мъртвецът все жив. Поздрави и хубава петъчна вечер!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Мотивите на Народния съд, да утепат Кожухаров:
21.08.2013 08:34
Имал слабост към железницата на България и преразходвал средства за нея извън определените за целта. Смърт!!!
Името му се споменава до сега като министър, по времето на когото железницата в България е била като часовник, а всички железничари са получавали бонуси - въглища и стари траверси за горене, дрехи, безплатни карти за пътуване на роднините им, жилища, предимства при обучението им и др. Не защото е преразходвал паари обаче е бил убит с ппедимство министърът на транспорта, а защото е бил интелигентен.Интелигенцията - реакционна маса, казва чичко Ленин.
цитирай
6. planinitenabulgaria - Мотивите на Народния съд, да утепат Кожухаров:
21.08.2013 08:34
Имал слабост към железницата на България и преразходвал средства за нея извън определените за целта. Смърт!!!
Името му се споменава до сега като министър, по времето на когото железницата в България е била като часовник, а всички железничари са получавали бонуси - въглища и стари траверси за горене, дрехи, безплатни карти за пътуване на роднините им, жилища, предимства при обучението им и др. Не защото е преразходвал паари обаче е бил убит с ппедимство министърът на транспорта, а защото е бил интелигентен.Интелигенцията - реакционна маса, казва чичко Ленин.
цитирай
7. nkf - Явно тези клишета ще бъдат винаги ...
25.08.2013 11:51
Явно тези клишета ще бъдат винаги актуални и особено това за "лошото наследство". Поздрав за хубавия материал.
цитирай
8. katana - Ники, мерси
27.08.2013 17:11
ще намеря книгата и ще я купя.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nicodima
Категория: Други
Прочетен: 1908389
Постинги: 245
Коментари: 3247
Гласове: 19197
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Айн Ранд
2. Айн Ранд - откъс от "Правата на човека"
3. Джубран Халил Джубран - още един текст за размисъл
4. Ошо и смелостта да разбереш себе си
5. Мистикът и неговата роза - Халил Джубран и Мей Зияде
6. Imagine Peace Tower
7. Един експериментатор в рока - Дейвид Боуи
8. Защитници на дивата природа
9. Джим Морисън
10. Пач Адамс
11. ELO - One Summer Dream
12. Из делниците на един луд - Д-р Тони Филипов
13. mediapool.bg
14. КАФЕНЕ@NET
15. СВОБОДАТА@COM
16. Общност на свободните хора
17. Биволъ /Wikileaks /
18. Блогът на Иван Бедров
19. Истината такава, каквато можеше да бъде!?
20. Планините на България - пътешествията на Коста
21. Блогът на Манол Глишев: ФРБ - Феодална Република България. Социализъм и феодализъм
22. Evrazol - Дзен икономика / коаните на Дянков /
23. Институт за радикален капитализъм "Атлас"
24. Театър на мечтите
25. Obshtestvo.net
26. Общество "Айн Ранд"
27. Уеб-кафе
28. Кулинарният блог на Гуени, Кайти и Маджик
29. Е-вестник