Из есето "Правата на човека" от сборника "Добродетелта на егоизма"

Айн Ранд

Всяка политическа система се основава върху определен етичен кодекс. Доминиращата етика в историята на човечеството е разновидност на алтруистично-колективистката доктрина,която подчинява индивида на някакъв по-висш авторитет, бил той мистичен или социален. В резултат на това повечето политически системи са разновидност на една и съща етатистка тирания, различаваща се само по степента, но не и по основните си принципи, ограничавана само от случайностите на традициите, на хаоса, на кървавата борба и на периодичния крах. При всички такива системи моралът е кодекс, приложим за индивида, но не и за обществото.
Обществото е поставено извън моралния закон, като негово въплъщение, източник, или изключителен тълкувател – и вменяването на самопожертвователната преданост към обществения дълг е смятано за основната цел на етиката в човешкото битие.
Тъй като не съществува такова нещо като “общество”, понеже обществото е само определен брой индивиди, това на практика означава, че тези, които управляват обществото, са освободени от моралния закон; подвластни само на традиционните ритуали, те държат цялата власт и изискват сляпо подчинение по силата на имплицитния принцип: “Благото е това, което е добро за обществото (или за племето, расата, нацията), а декретите на управляващите са неговия глас на земята.”
Това е вярно за всички етатистки системи, при всякакви вариации на алтруистично- колективистката етика – мистични или социални. “Божествените права на кралете” обобщават политическата теория на първите, “Vox populi, vox dei” – на вторите. Доказателството: теокрацията на Египет, с фараона като въплъщение на Бог; неограничената власт на мнозинството, демокрацията на Атина; социалната държава, управлявана от императорите на Рим; Инквизицията от късното Средновековие; абсолютната монархия във Франция; социалната държава в Прусия по времето на Бисмарк; газовите камери на нацистка Германия; кръвопролитията в съветска Русия.
Всички тези политически системи са отражение на алтруистично-колективистката етика– и тяхната обща характеристика е фактът, че обществото стои над моралния закон като всемогъщ, върховен култ. Ето защо всички тези системи в политическо отношение са разновидности на едно аморално общество.
Най-значимото революционно постижение на Съединените американски щати беше подчиняването на обществото на моралния закон.
Принципът за индивидуалните права представлява разпростиране на морала в социалната система – като ограничение на властта на държавата, като защита на човека от грубата сила на колектива, като подчиняване на силата на правото. Съединените щати бяха първото морално общество в историята.  

 

 

   

Ти беше правила пост за нея.
Обаче - за да се реализира силата на Правото, трябва идеята да има достатъчно поддръжници! И то хора, които ценят правото на човека до тях толкова, колкото и своето!:)

които се приемат макиавелистки като необходими за доброто на обществото. Помниш ли някой идиотски закон у нас, който да не е приет с този мотив :(... Как индиректно вървим към благоденствие, ама все не го виждаме...

интересите на една олигархия.
Рагирам малко първосигнално!:)
Защото когато говорим за морално общество, предпоагаме морал и от всеки отделно взет представител, вероятно.:)

А етичния кодекс е резултат на средноаритметична етика. Следователно каквито ние - такава и държавата. Следователно Америка ми харесва не заради държавната уредба, а заради етиката на гражданите.

Америка далеч не е идеалното общество, но най-доближаващото се до идеала на свободата - икономическа и лична. Всички закони са подчинени на тази свобода и изпълнението им си е дало резултатите за 200 години.

те имат свободата да бъдат алчни и богати (доколкото закона ги защитава), бедни (доколкото социалната система не ги подкрепя), свободомислещи (доколкото никой не мисли какво мисли другия). Това е свят на индувидуалисти, самотници и борци за оцеляване (където боществото и държавата се използват само в съчетание с думата демокрация, лишена там отдавна от първоначалното й значение (в древна Гърция и древния Рим). Американската "голяма мечта" е станала голяма ЛЪЖА, а техните "интереси" по цял свят да "въдворяват мир" са очевадни интереси за извличане на печалби дори от войната.

Айн Ранд не се възхищава на американците, а на системата, която ги прави свободни. И това е било в първата и втората третина на 20 век.
Що се касае до сегашното положение - ето линк към една статия-извод, написана от американец, виждащ нещата отвътре и опитващ се да ги обобщи откъм икономическата и моралната страна:
http://www.rand-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=69&Itemid=1