провокирано от shining

Време

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
 

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
 

...Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа...
Поздрави !

качи и Пинк флойд по въпроса...заслужава си!
Здрасти, Ники!:)

Споменът тръгна от един негов коментар...
Преди месец тя трябваше да навърши 50 години...
Но остана неподвластна на Времето...

Стихотворението на Петя всъщност е един доста свободен превод на стиховете на Флойд:
"...but you're older,
Shorter of breath and one day closer to death."

;)

Голяма чест ми оказа! Първо прочетох коментарите. След това видях и на челно място линк към моя пост. Ами много ти благодаря, голям жест правиш! Иначе хубаво е, когато от един разговор тръгват идеи- значи все пак разговорът е бил смислен и и си е заслужавал. Хубаво е да говорим и за Петя Дубарова без да чакаме да дойде точна дата, да си припомняме красотата на нейните емоции, силата на стиховете и, бурята на чувствата и. А този превод си е гениален и може да се погледне на него и като на отделно творение, макар че следва сюжета и основната идея на Роджър Уотърс. Но мисля че е ясно, че тази тема за времето, поставена по този начин много дълбоко я е развълнувала и разтърсила дори. Иначе нямаше да напише толкова прекрасно творение. Поне така си мисля.
Пак ти благодаря за подкрепата, много ме радва отношението ти към моите откровения. Желая ти вечер, изпълнена с хармония и красота!

Радвам се на този миг :)
Алан Парсънс и Флойд при Петя Дубарова ...............

и аз с прилив на спомени - за първи път прочетох този превод преди много години, беше публикуван в една книга "Най-синьото вълшебство", била съм на 16 - чувствах много близка всяка дума в тази книга, а песента свързвам с една любов в любимия ми Бургас

Дори и да я няма хармонията, трябва да правим усилия, за да я постигнем...
Доскоро се учудвах, че 17 -годишно момиче може да пише така зряло, поезията и да е така завладяна от една съвсем немладежка мъдрост. Сега имам син на същите години и вече не се учудвам... Всяко поколение е подобрено издание на предидущото и нищо учудващо няма, че "избързват" с житейските изводи.
Стив Джобс има една фраза: "...смъртта е начин старите да отстъпят място на новите." Новото поколение идва с прогреса, който носи. Старото отстъпва... и си отива. Явно това е заложено в кода за развитие на Земята... и от всичко познато досега единствената константа е Времето...

Времето ; )... по-точно безвремието, вечността ...

...някои детайли от миналото блестят с особено ярка светлина...
Не всички файлове са скрити : ))...

"... И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,

за да видя как топи се като синя свещ нощта.

За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,

за да видя невидени досега неща."


"През стъкло от лято"

Любимо стихотворение!