ЗАПРОЛЕТЯВАНЕ

Болнава, тъжна, пак се справи пролетта
със зимата –  сезон на чистото изкуство,
и в мойто същество с унила кръв, без чувство,
в прозявка дълга се разтяга леността.

Сред черепа ми здрач безцветен леденее
като в запуснат склеп, с вериги окован,
и скитам натъжен след своя смътен блян
в полето, дето сок се пени и лудее,

и падам, подивял от тръпен аромат,
и легнал ничком, гроб копая за мечтата,
загризал топла пръст под люляк с дъхав цвят,

и чакам повален скръбта да отлети...
Лазурът над плета се смее и зората
от цъфнали ята със слънцето цвърти.

1866, Renouveau
Превод: Кирил Кадийски
............................................................

Маларме - малко декадентски образи сред пиршеството на пролетта... Всъщност - израз на чувството, че нищо не е такова, каквото го виждаме... Че няма еднопластови и едноизмерни неща... Че скритите тайнства са в нашето въображение и интуиция... Че нищо в света не е само красиво или само грозно... Че в красотата има тъга, а в грозотата - надежда...
Близо 50 години минават докато Яворов произнесе своето:
"И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!"
   Епохата на символизма - на интелектуалната "неразбираема" естетика...

" type="application/x-shockwave-flash" play="true" loop="true" menu="true">
 

Велик е символизмът! Никога не те отчайва напълно и образите му са толкова красиви и многопластови...
Хубав май ти пожелавам!:)

На вечния Лазур сияйната насмешка
потиска — сред цветята тъй чезнеш отмалял —
поета слаб, проклел и дарбата си тежка
в безплодната пустиня на земната Печал.

Аз бягам — но къде? — и чувствам как в душата
наднича по-досаден, по-страшен в тоя свят
от угризение… Коя ли нощ развята
да хвърля — жалка дрипа — връз присмеха злорад.

Мъгли, настъпвайте! Размятайте парцали;
с унила влажна пепел от студ и мрачина
оловните блата на есента засяли,
схлупете пак над всичко таван от тишина.

Маларме - L’Azur, 1866

На мен ми звучи много съвременно. И много човешко.
А за многоплановостта - има си я повече отколкото в коя да е друга група поети :)

Веднага се сетих за онзи стар виц за оптимиста, който се разхождал сред едно гробище и възкликнал: "Колко много плюсове!!" : ))...

Във великолепното есе на В. Константинов, изследвал отношенията Маларме-Валери, четох за признание на последния, че след Маларме вече не е способен да възприема почти нищо от книга, която не му се съпротивлява.

Какво да кажем ние, читателите от новата епоха : (...

Пуснах "Фавна...", за да го видят повече хора...
Това е един друг Нуреев, пластичен, страдащ... чужд на класическата статика...
и странно, а може би не толкова странно, съизмерим с духа на символизма...
Да, дано е хубав май, да имаме време за повече цветни петна в сивия свят, включително и на мисълта!

Вече са залети !!! :)))
Поздрави!

Той пише: "Покажете на публиката част от ябълката, а не цялата ябълка. Тя трябва сама да отрие останалото."

Изтеглих ти това:

http://youtu.be/SWKfImi2teQ

Никос :-)