В годините и в техните обрати

мъдрецът, вече наближил смъртта,

от плът лика на мисълта

правдива в камъка корав намира.

До висотите непознати

се стига късно; сетне се умира.

Така природата сподиря

от ден във ден, от образ в образ нов,

зареяна високо, красотата,

но срещне ли я, малко й остава.

Затуй страха суров

от сливането им с чудата

храна желанието препитава.

Как бих могъл тогава

пред облика ти дивен да узная

гнети ли, радва ли ме на земята края?
 

Микеланджело  Буонароти
Превод: Драгомир Петров (1970)

" play="true" loop="true" menu="true" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer">

и вълнуваща музика ,нежност и живот. Удоволствие беше за мен .
Благодаря ,nicodima !

Всеки узнава накарая, разбира се!:)
Търсещите - след края, вярвам...

Макар че имам изданието (1968 г., Народна култура) - голям формат, с твърди червени корици и факсимилета от ръкописите на Микеланджело, рядко го отварям да прочета нещо напосоки. )))

Много ми хареса!
Поздрави!

"В смъртта си, ако не греша, живея -
щастлив живея от съдба нещастна."
... с което дава отговор на въпроса, поставен в предишния постинг, дали някои хора са щастливи като изразяват нещастието си...

Животът е странно преплитане: щастие и нещастие, гениалност и посредственост, величие и пошлост, благородство и подлост, разум и лудост - тези противоположности могат да живеят в един и същ човек...
За това си мисля тази вечер, препрочитайки стиховете...
Благодаря, че прочетохте и вие!

...лика на мисълта

правдива в камъка корав намира.

Какво да кажа... толкова мисли е претворил... гениално.

Нямам много време за блога, но тук винаги е хубаво. Харесвам и преводите на Свинтила:)

5

Мигът създава с майсторска ръка

един вълшебен празник за очите.

Но миг по-късно нещо пак така

това вълшебство разрушават дните.

Минутите в неудържим поток

във зимни дни влекат летата глухо,

където мръзне пролетния сок

и мъртвата земя е в бяло рухо.

И само тоя розов аромат —

прозрачен пленник, хванат зад стъклата —

ни спомня дълго розовия цвят:

че е цъфтяло лято на земята.

Цветът умря под есенния лъх.

Живее още нежния му дъх.

http://youtu.be/gpXbSJCh0KQ
Е, това е от Бърнс:)

Огън и студ...великолепна комбинация е.
Ех, Никодима оттука минах хех, с радост и наслада.
Светли дни, мило момиче!
Док:-)