БАЛАДА ЗА ПРОГРЕСА 

Прогресът връхлита върху слабото село
и отнася в небесната памет
герана, ловците и кръчмата.
Благослови, Господи!

На другата заран някакъв марш
пада с чинелите си от радиоточката,
и накуцвайки тръгва към вражия град.

Селската епоха завършва със свръхзвукова
молитва от близкото военно летище.

Мир вам!

1979  
***

ОЗВЕРЯВАНЕ

Аз съм склонен да ме няма.
Да изплюем последните си думи -
да си дадем оцет вместо вино
и векът да си измие ръцете.

Аз съм склонен. Ето я бездната!
Да свалим лицата си - безмолитвени,
и с едно остро обръщане да се погълнем!

Аз съм склонен на тоя световен финал.
Но... да оставим децата си на хълма.

Все някой трябва да ни прокълне.   1990

*** ЗАПОМНИ ЕХОТО   И остави вода и за хляба си-хляба си, защото, ако си гладен, хлябът ти е жаден. Сега разбираш ли от опасности-асности!   Тръгне ли водопадът нагоре-нагоре, светът се е обърнал в гроба си-оба си. Приготви се да нямаш!   И не отвръщай очи от гърбавия - кой ще носи греха ти-еха ти?   Гладните изяждат боговете си-ете си!   1991     
       

Гладните изяждат боговете си...
.........
Поздрави !!!

...Да свалим лицата си - безмолитвени...
Поздрави !

"Все някой трябва да ни прокълне!"

Безумие някакво...силно и страшно е!

"Народът е хубав, ама хората са калпави!" )))

Големите творци казват истините с малко думи.
Никога не са любимци на управляващите.
На чалгаризираната маса - също...

Поздрави за избора!
Желая ти мъдра неделя (предпразнична)!

Поздрав, Никодима!
Тези думи са пророчество.

Поздрави за хубавия избор.
Успешна седмица от мен!

сме слушали тези дни.
Хубав ден, въпреки всичко!

Определено, и май не сме само ние...

Благодаря ти, Никодима!
Иван Радоев за мен е не само голямо име в нашата литература, но и голям дух!
Нито той, нито жена му пищаха по първите страници на вестниците, че един голям поет си отива и не протягаха ръка за милостиня. Отиде си с достойноството на голям и силен човек!
Отиде си, но всъщност не си отиде съвсем!
Остана в нас и при нас. Видно е по всичко - пиеси, стихове ...
Такива хора не си отиват, а остават!
"И не отвръщай очи от гърбавия -
кой ще носи греха ти-еха ти?"

Доколкото си спомням той беше един от българските интелектуалци, които написаха отворено писмо до българския народ да гласува на 4.11.1991 г. За съжаление властта беше делегирана на хора, които нямаха воля за промени. Оттам и голямото му човешко отчаяние и разочарование... Творческата му изолация преди 10 ноември и отчаянието му след това... Големия интелект винаги вижда реалната картина...
Поздрави!

се отнася до нас!
Поздрави за това, че се сети за него!

доста преди това не го долюбваха, не го издаваха ...
Спомням си първата книга със стихове и поеми, която си купих.
Изчетотох я на един дъх във влака. Може би съм била студентка още, не помня.
После пиесите му, които са актуални и днес ...
Спомням си го с много неща.
Спомням си един разказ на моя съседка мед.сестра за последните му дни в болницата ...
До последно е четял и не е искал нищо, за разлика от съпругата на един наш друг голям поет, която го орезили пред очите на обществото /ако аз се смятам за част от обществото:(/.
Миряса след смъртта му и след като стана зам.министър - място и длъжност, които смяташе, че й се полагат по право ... Дори си спомням, че казваше, че ако съпругът й е имал по-представителна външност е щял да бъде на мястото на Г. Джагаров в държавната и политическа йерархия.
Обидно ми беше за големия поет, който не искаше такива почести, а само любовта на почитателите си.
А той наистина беше голям поет!
Без да искам направих това сравнение между двамата - Иван Радоев живя с чест и достойнство и така си отиде - без петънце от тщестлавие и суета.
"Аз съм склонен да ме няма.
Да изплюем последните си думи -
да си дадем оцет вместо вино
и векът да си измие ръцете."

на времето ?!

:)