*** Нежелано пробуждане                                   в ликуваща утрин... Зора             над кристалната морска безбрежност... Нощта се стопява,                                   отнася съня ми, а с него             и твойта раняваща нежност...   26.03.1989 г.



*** Нощ... Юнска влага гали стените избледнели...
Живее млечна светлина
над страниците бели...

09.09.1986



***
Завинаги днес морето изпраща ме
с плисък и тих благослов...
Коленичила в пясъка, моля за прошка,
изпълнена с мрак и любов...

07.07.1989



***
Аз мислех, че далеч е Любовта,
но в стиховете ми засвети неочаквана...
Звездите са сълзите на нощта,
с които дълго Слънцето оплаква...

Три стихчета като китка хубави цветя!

Това са проблясъци от миналото ми, сега пиша само отблясъци - отражения на чужди мисли : )... Е, и те са ценни по своему, но не променят душата...

морето=поезия

От стих към снимка и обратно - кое ли е на първо място?

Поздрави!

Липсва ли ти?:)))

Привет, Никодима! Стихчета, като пръски солена вода...

Не си оставила града си в спомените...
Това лято излизах рано сутрин и правих снимка след снимка из градината, исках да запечатам всички красиви мигове, с които е изпълнено времето ми там... Двете морски снимки са от тази година, първата със сигурност ще я познаеш, втората е от Първа буна : )...

Виж какви невероятни поети са се родили край морето : )...

Красива,поетична и носталгична е обстановката тук!
Ах,това море....

ама ти пишеш още от 86-та година. А аз прописах чак по повод възкачването на Огнебора на престола.

Куш, хората, които не са родени поети, обикновено прописват след някакъв катаклизъм в живота. При мен беше едно предателство, при тебе - възшествието на Огнебореца, което е било някакъв вид катастрофа за тебе : ))...
Споко, и за мен вече е катастрофа ; )... Но вече съм онемяла, да му се не види...

Благодаря за презареждането!:))

солени пръски! Красиво и остро.
Хубава вечер!

морето и небето - люлките ни...
красиви думи, никодима, и красиви снимки!

защо все така се получава?!

Защото я има в сърцето.
Първата снимка ме омагьоса и ми се иска магията да не се разваля никога...

За топлите и сърдечни коментари от хора, които умеят да ценят красотата на Словото!

Будител
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и етнос.

Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.[1] Първоначално като будители се определят просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII - XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина.

Ден на народните будители - 01 ноември, предложен и въведен през 1922 год от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски