Имам книгите му.Имам и стиховете му!Простички и гениални...Тъй както ,,жената на Толстой била усойница....,,Поздрави!

Напоследък се връщам към него... Нали знаеш, че има цикличност и в интересите ни : )... Винаги ме е стряскала магнетичността на този тип самородни творци... Но може би точно защото житейската изстрадана истина е точно в тях...

напоследък се зачитам в Буковски. Дори започнах една илюстрация към "Синята птица", но кой знае дали ще я завърша...

Лаконична, по математически точна...
Сякаш прави хирургичен разрез на душата : )...

Това е за тебе, Тили / чувствам, че обичаш този род подаръци /:

Alone With Everybody

the flesh covers the bone
and they put a mind
in there and
sometimes a soul,
and the women break
vases against the walls
and the men drink too
much
and nobody finds the
one
but keep
looking
crawling in and out
of beds.
flesh covers
the bone and the
flesh searches
for more than
flesh.

there's no chance
at all:
we are all trapped
by a singular
fate.

nobody ever finds
the one.

the city dumps fill
the junkyards fill
the madhouses fill
the hospitals fill
the graveyards fill

nothing else
fills.

Никаква надежда, а!!! Брауново движение на безпомощни самотници, които се съприкосновяват понякога... nothing else
fills.

Искам да уточня, че ти го подарявам като естетска категория, като сила на чувството, не го пожелавам...
Но имам чувството, че всеки от нас има тези мигове, че е добре да се усетят, особено като ги изразява гений...

Сам с всеки

плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.

няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.

никой никога не открива
човека.

градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се бълнят

нищо друго
не се запълва.

...nobody ever finds
the one...

Аз също харесвам много Буковски.
"Животът изтощава човека"

добре дошла! Как позна, че рисувам овце : )

Мрачен е, но колко се вписва в нашата действителност...

Още в първия миг,
в който те срещнат приятелите,
те те познават по- добре,
отколкото познатите ти
и след хиляди години.