Развълнувах се от постинга на Despinida за Стефан Воронов и тръгнах да търся една от малкото песни, които бях чувала в детството си. За щастие не се оказа трудно...
Приятни мигове!

">

 

Приятно е да си припомня песните на това слънчево момче!:)
Ще го запомня такъв-усмихнат и ведър!

Привет на теб!

Колко е истинско всичко - и човека, и музиката, оригинална работа!

Върна ме в детството - благодаря!:)))
Весел ден!

Незабравим!

Усмихна ме....

Направо се разчувствах. Толкова млад си отиде. Невероятно мек глас и топло излъчване. Благодаря ти, че ни напомни за него!

на "Раковски" 108 всяка събота и неделя имаше концерти на орк. Студио 5 с ръководител В. Казасян. По средата на концерта Коста Цонев обявяваше:"Микрофонът е ваш!". В мое присъствие само двама души се отзоваха на този призив - Стефан Воронов (тогава гимназист) и около месец по-късно - Богдана Иванова (Фамилията Карадочева по онова време не можеше да се споменава по здравословни причини).

Тя написа основния постинг, аз само допълних с друг клип. Сега се сещам, че той пееше и песни на Салваторе Адамо - българският вариант на Tombe Le Neige, който също звучи нежно и романтично...
И аз благодаря и за съпричастието към темата, и за спомените...

Това са 70- те години!
Някои казват, че е било ужасно трудно да се живее тогава. Хъм...

Шестдесетте!

Стопли ми сърчицето, Nicodima!Чаровница си! Благодаря ти за прекрасните мигове със Стефан Воронов!

В родителите ми имаше някаква носталгия по онова време / преди 9-ти /, когато са били деца... Но в къщи не се говореше, пазеха ме ; )...
Не, не се живееше трудно в сравнение със сегашното време, но аз лично недоумявах как може да са ни забранени толкова много неща : )...

Воронов загина май през `74-та...

затова го помня и ми е хубаво, когато го слушам :)))

Годините се броят:
- от 1960 до 1970 г. са шейсетте години на миналия век
Вековете се броят:
- от 1900 до 2000 г. е двайсти век
Това за пояснение на объркващите годините и пресмятането им.