" width="500" height="405" type="application/x-shockwave-flash" play="true" loop="true" menu="true">

When I was small, and Christmas trees were tall,
We used to love while others used to play.
Don’t ask me why, but time has passed us by,
Someone else moved in from far away.

Now we are tall, and Christmas trees are small,
And you don’t ask the time of day.
But you and I, our love will never die,
But guess we’ll cry come first of may.

The apple tree that grew for you and me,
I watched the apples falling one by one.
And I recall the moment of them all,
The day I kissed your cheek and you were mine.

When I was small, and Christmas trees were tall,
Do do do do do do do do do...
Don’t ask me why, but time has passed us by,
Some one else moved in from far away.

---

Това е само един спомен за времената, когато мъжете бяха романтични и носеха дълги коси и бакембарди, когато жените не бяха бизнес дами, силиконът и чалгата бяха непознати, а децата си мечтаеха за любов в най-чистата и форма... Сега децата, получили възпитание в тези времена, са един измиращ вид. Защото бягахме от училище да гледаме филми като "Мелъди", а после ни наказваха да правим обиколки на училищния двор с маршова стъпка под звуците на "Нашата партия"... От времената на духовното насилие, обаче, направо попаднахме във времената на бездуховността... Нека поне предадем спомена на децата си!

а толкова ясно, истинско и нереално.
(от A до Z)

ВЕЧЕ е нереално. Тогава беше...
Искам да ти кажа, че в случая истинско и нереално не е оксиморон : ))...

Съжалявам, че не намерих по-добър клип, всичко беше с някакви далекоизточни субтитри, някак не пасващи с нашата култура... Исках да сложа откъс от "Мелъди" с оригиналното / не концертно или по-късно / звучене на Вее Gees, за да се усети магията, но не успях да намеря нищо подходящо от десетки клипове... Това беше най- изчистения вариант, поне се слуша оригиналния запис...
Мисля си, дали Мелъди няма да е скучен на днешните 13-14 годишни, понякога те търсят нещо различно от екшъна и насилието...

няма как да бъде по-истинско,
емоцията и усещането да го прочетеш.
"Ароматът на мисълта", имаше един разказ на Робърт Шекли ...

Нищо - предстои ми да го прочета : )...
Щастието е и в хубавите неща, които ни предстоят : )...

Отдавна не я бях слушала, благодаря!

Филмът беше порив към свободата да обичаш, да избягаш от стягащата примка на тесногръдите учители и още по-налудничавите им правилници...

и ме натъжи, и едно такова ми стана....Мило е:)

Намислила съм да пусна филма на сина ми, интересно ми е как ще реагира, има малко романтика в него, въпреки че я крие : )...

Духовното насилие винаги ражда бездуховност.

Това по повод Монализа121...
Защото бездуховността е безволие на духа!
Сега - братя Джиб едва ли са апологети на духовното, но са на светлинни години от Кондю!
Жалкото е, че не ни впечатлява разврата, в който живеем!
Чудесна си, както винвги!
Поздрави!

Има цели музеи с образци на тоталитарното изкуство... Отражение на изкривената действителност... По време на нацизма в Германия и комунизма в Източна Европа се раждат невероятни литературни шедьоври. Но цензурата спуска завесата между тях и масовия читател. И за да се замести вакуума, се издаваха класиците.
За мен друг е изворът на бездуховността и той е в консуматорската природа на човека, липсата на страх от Бога или собствената съвест... Но това е друга тема...

Надникна иззад завесата : )...
Винаги ти се радвам!
Това, което трябваше да ти отговоря го казах в предишния коментар... Мисля върху стимула на бездуховността, защото тя е еднаква и у нас и в Западна Европа - само дето там кичът не се популяризира в такава степен...

Духовното насилие на социалистическата система направи много талантливи творци свои слуги,на още толкова таланти
не даде възможност да се развият поради отказ да станат слуги;
Наложи атеизма и забрани вярата в бог;
Забрани на народа да мисли, държавата-майка мисли за всичко;
Подчини изкуството във всичките му форми на социдеята и така създаде социалистическия кич.
И още, и още...След провала на комунистическата идея, всичко това даде отражение в духовния
живот на хората.Строгия комунистически канон ги изпрати направо в лапите на комерсиалното.
Духовното насилие е най-сигурния път към отказ от духовност.

"...Наложи атеизма и забрани вярата в бог;
Забрани на народа да мисли, държавата-майка мисли за всичко;..."

Но не мислиш ли, че от доста хора тази социалистическа идея, не дай си Боже, комунистическата, не беше изобщо приета?! Как може да се създаде вакуум в тях...

Изключено е да поставяме всички под общ знаменател. Тези, които не приеха идеята за "светлото бъдеще" и запазиха своята духовност, сега пак трябва да се съхраняват от грозните последици на социалистическата бездуховност.

Ако позволите една парафраза на Шекспир: Някои се раждат бездуховни, други придобиват бездуховност, а към трети бездуховността снизхожда. Има проблем, голям и то. Мама и тати казват ето това е хубаво, стойностно и т.н., ноооо... Това с мама и тати е само до едно време. Около 10 годишна възраст вече все повече се разчита на мнението на съученици, например, и не само, разбира се. Но така или иначе, дори мама и тати да са казали друго, детето със собствените си очи вижда, че "истинските" ценности са лъскавите коли, силикона и т.н. Иди му обяснявай да не вярва на очите си.

Мама и тати трябва да докажат, че са нещо повече от силикона и заплашителните джипове... А детето трябва да се научи не само да гледа, но и да вижда, не случайно това е мотото на блога ми...

че Първи бил и Ден на цветята :)