Елин Рахнев

 

Денят на народните будители е едно от най-прекрасните неща в тази държава. Всъщност това е денят-огледало за всеки от нас. Или лупата, през която можем да видим къде сме, защо сме, ще ни има ли.

 

 
Това е денят, в който всеки сам може да направи епикриза на дишането си, на движенията си, на илюзиите си. Това не е ден единствено и само за почит-памет, а за бъдещето. Но най-вече това е и ден-протест срещу всички онези, които преживяват живота си тихо, безшумно, дисциплинирано. Които гледат трепетите на времето през прозорците на балконите си или през големите плазми в хола си. Които са толкова модерно практични, че чак ти става неудобно за птиците, слънцето, сезоните. Които никога няма да извикат, да изкрещят, а само ще мънкат пред някоя промоция в супермаркета. Които, задушени в мислите си за собствено оцеляване, никога няма да се замислят за чуждото. Които са ослепени от неона на рекламите, а не от залезите и изгревите. Които са се смалили толкова много пред началника, пред кабинети, пред секретарки и чиновници, пред кредита, пред статуквото, пред администрации и коалиции. Които живеят в квадрата на времето, а не сред воалите и линиите на неговата прекрасна геометрия. Които дълбокомислено псуват само пред жените си, а не на площадите. Които се правят на ултра-герои в кръчмите, а не на улици и магистрали. Които никога няма да отидат в зала „България”, а ще си купят диск с пачанга от някоя бензиностанция. Които никога няма да ушият знаме, а само перде за кухнята си.Които, срещу сълзата на времето, ще си купят марков чадър.   Денят на народните будители е едно от най важните неща тук, защото е повод за лична равносметка, за лично разпятие, за лична тъга и усмивка. За лично опровержение и възражение, за лична версия на миналото, настоящето и бъдещето. Възможен миг всеки да застане стане сам пред себе си и да си каже защо е тук днес, колко е голям, колко е малък, колко е уплашен, пристъпва или крачи, пълзи или лети нагоре към синевата. Всъщност този ден е пречистване на мъртви клетки, шекспиров въпрос, многоточие, баланс и дисбаланс, бекетова въздишка, чехова тъга, яворова смърт, дебелянова нега, рок версия на мълчанието, свободата, болката, надеждата. Ден, от който се нуждаем безцеремонно-медицински, в който душите ни са в интензивно отделение, в който всеки от нас може да разцъфти, а не да вехне. В който може да измечтае още нещо, а не да го превърне в зимнина. В който всеки може да се събуди гълъб, а не мишка или плъх. В които да избудува възторзите, трепетите, диханието на времето, а не да ги прохърка.   Денят на народните будители не е обикновен празник, не е нещо, което ей така стои с по-големи букви в календара. Не е нещо, което ще влезе априорно в праймтайма на телевизиите. Този ден е мащабна, гигантска илюзия, че ни има, че не сме се предали, че не сме се затворили в кафеза на бита и само чуруликаме, че не се страхуваме от някого, че не сме приклекнали и коленете ни не са се протрили до кръв и синьо, че във вените ни тече, а не капе. Че не сме толкова малки, дребни, жалки, нищожни, незабележими лилипути, цъкащи насам-натам. Че сме се родили тук - всеки със своето име, егн, мечта, сън, въжделение, глас, памет, чувство, усещане. Че можем да изживеем дните си както всеки от нас иска, а не както ни заповядват, наредят, узаконят, изкалкулират, осчетоводят. Че не сме марионетки, а същества – вселени. Че по-важно, сакрално нещо от свободата на този свят не е измислено и няма никакъв шанс да бъде. Че всеки от нас се е пръкнал на тази земя да живее на ръба на мечтите си, а не единствено и само на ръба тоалетните чинии. Че сме тук днес и сега и когато някой ден се качим горе, да го направим с хореографията, с танца на птиците. Или поне да се опитаме. Да живее Денят!…       Текстът е публикуван в новия брой на в. 168 часа  

Не съм толерантна към промити мозъци и бетонни глави и трия!
Още повече, че Елин Рахнев не се вмества в идеологически схеми!

Да, първи ноември е ден, в който трябва да се огледаме в огледалото на човешките ценности, но също така е и ден, в който е редно да се направи диагностика на самото огледало. Профилактиката, която направиха умните ни деца в окупираните студентски аудитории, показва, че огледалото е криво, а ние хвърляме дълга сянка, такава, каквато се получава малкопреди да мръкне окончателно. За съжаление! Иначе съм съгласна с Елин Рахнев.

Говоря общо, като народ! Ако не бяха сбъркани, досега да сме помели виновните за сегашното ни положение - не визирам само сегашното правителство, а всички, които бъркаха в меда, без изключение!