Тази вечер ми се плаче... Знам защо...
Не от несподелена любов, не от неразбиране, не от семейна скука, не от проблеми с децата...
Плаче ми се от това, че всеки ден се изправям пред една стена, която е непробиваема, че в България ценят некадърника затова, че е препоръчан от политическо лице! Че западни учени препоръчват този, който разбира за какво става въпрос, а нашите идиоти предпочитат човек, който не знае как се казва, но е от ГЕРБ, НДСВ, БСП, ДПС, сигурно и РЗС и т.н. докато свят светува...
Спомням си за дните, когато бях само на седем години, гледана от лелите ми, очаквах баща си, залепена за стъклото на балконската врата...
Не плачех! Никога!
"Корава душица има! Как сълза не пророни!" - казваше съседката.
Много бих искала да мога да плача тогава, сега също не ми идва отвътре...
Нека други плачат вместо мен! : )...
Дори това да са само k.d. lang  и Roy Orbison ; )


">

Болно е, когато несправедливостта надделява...

Лошото е, че на стари години и аз се замислям да давам това, което е останало от потенциала ми, на страна, която го уважава!
Благодаря за съпричастието!

И аз слушах нощес Рой Орбисън - няколко плейлисти. Цял ден ми звучи, а сега ти с този плач!
Западните учени и всичко отвъд Трън се оплюва. Да не говорим за емигрантите, които от години се завръщат и ги боли за България. Наскоро пак имаше интервю с д-рЛюбо Канов с убийствено-песимистични изводи. А той е психиатър и ги разбира тези работи.
Това е положението!
Лека нощ!

И току що прочетох това. Проблемът е всеобщ, май:

http://templar.blog.bg/politika/2011/02/16/vaclav-havel.687674

Вземи пример от венецуелското население,
излез на улицата и извоювай свободата си.
Дай пример за промяна!

боя се че само аз ще съм на улицата : ))...

прегръдка за искреността на една невероятна жена
в този свят няма спреведливост, за жалост
сълзите са от болка, но никой не го боли за България, никой не плаче за нея
няма я онази чиста и свята република, за която умряха революционерите
всеки се е затворил в бронираната си черупка и не чува и не вижда

Много обикновена, която просто иска да живее достойно...
Всички искаме...

(hug)

И аз : )...

Имам нещо прясно по темата, само че от 15.02...Какво съвпадение, тъжно, за жалост...

но не съм го постнала още...
Точно така е - всички искаме да живеем достойно,
но от нас зависи поне да говорим открито!
Поздрави!...

а не ми се спи, чета написаното, коментарите и си мисля за философията като наука. Колко лъжи само се въртят из пространството - за какво ли не и в крайна сметка нишо. Чета в блога какво се пише, разбирам колко интелегентни хора има, а в крайна сметка - това което е!? Природата е сътворила това чудо в човека - сълзите като нещо с което можеш да изразиш нещо без думи и да бъдеш разбран/а!
Поздрави!

Съжалявам, че се размекнах, но днес ми е някакси по-леко, погледът ми е ясен, а борбата продължава : )...
За съжаление целият ни живот е превърнат в борба. В това няма нищо лошо, но обикновено е безсмислена. Водим я, за да не паднем духом. Ако престанем, значи сме се предали.
Борба на всички фронтове - за признание, за оцеляване, за лично щастие, против злобата и завистта... Нещо като кръгова отбрана : )...
Лек да ви е деня!

Всеки си има момент...

за стоицизма. Той не е от вчера. Бъди все такава държеливка!

На статуя ще се превърна, ама каменна, щото ако стана на бронзова, ще ме откраднат за скрап : )...
Ето ти един поздрав от Омар Хайям, който не винаги е писал за "жени и вино, вино и жени" : ))...

"Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак,
ако над моя поглед грее светото слънце като мак,
тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувам
на този, дето е от мене три пъти по-голям глупак."

Цял живот сме такива и в един момент ни писва от всичко и дори ни се плаче.
А при нас това"всичко" е много!!!!!
Чудя се от какъв материал сме, за да издържим на толкова изпитания?!

"Някой плаче...
Защо плаче?
Няма смисъл да плачем!
И ме затрупва вечерният мрак..."
Поздрави! :)))

Бабата на жена ми беше казала веднъж, без задръжки, че нашата държава е управлявана от курви, педерасти и мошеници. Жената изхожда от мъдростта, добита през годините и уцели точно десятката. В България не сгита само да носиш ибрика - трябва да го носиш на правилния човек! Все повече се чудя дали истинските герои на новото време след 1989 не са именно хората като Васил Илиев, брат му, Женята, Поли Пантев и останалите - те също носеха ибриците, но не завързваха обувките си никога надупени срещу благодетелите си!

... и ги има по всички нива на управление... Добавям още едно - некадърни партийни креатури, не виждащи по-далече от носа си и поради това не можещи да преценяват правилните хора... Лошото е, че това е за сметка на всички нас!

Добре, че позволи на сълзите да отнесат обидата. Никъде по света няма онази справедливост, за която копнее индивида (за него справедливо е когато талантите и усилията му са възнаградени), а СИСТЕМАТА има друг критерий за справедливост (тя поглъща индивида и го обезличава, преследвайки печалбите си).

Когато душата плаче значи е време за радикална промяна.За съжаление това е теорията, а практиката те кара да плачеш

да диагностицирам апендицити на Запад, отколкото да внедрявам високи технологии тук за "нашите хора"... Що м казваш, че и в двата случая ще съм обезличена...

Много ми докривя, като прочетох. Заради теб, заради мен, заради всички, дето опират до Стената ... Колко често съм се ядосвала за същото, заканвах се, пенех се, ама напразно. Понякога ме е яд, че не заминахме навън, успокоявам се единствено, че шуробаджанащината по партийна и всякаква друга линия не виреят само тук, уви.
Поздрави!

Поздрави от Родопите, приятелко!

пък и за други не само в този постинг.

Умрелите революционери няма да излезнат
от гробовете си, да защитят безправните "мърморковци".

Ако те не си помогнат, ако те чакат господарите им
да им отвоюват свободата, могат да чакат до кукув ден.

Защо да не се започнат нещата от долу на горе,
а се надява нелогично от горе да свършат работата на тези, които долу искат нещо за самите себе си.

Никога няма да има резултат да се хленчи
пред несъществуващия господ и да се чака на несъществуващата му милост.
Това са митове и легенди, приказки за идиелогизирането на децата,
бъдещи роби за малкото безморални човеци.
Не е за пенене, а за реално действие!!!
Но изглежда ножът все още ненатиска до гърлото преди фаталния разрез.

какво всъщност предлагаш?
Да излезем на улицата?
И после?
Сваляме тази власт и ще променим ли нравите?
Пак някой ще яхне гребена на събитията, а при непроменени нрави ще се получи същото. Тили хубаво ми написа, че напразно сме размахвали ръце със свещите по площадите, докато други са плетяли кошницата си. Сега пак ще я плетат, както правят в Египет, Тунис и Йордания...
Промяната трябва да дойде от съзнанието. Че това, което е добро за всички, е добро и за теб. Че не трябва да завиждаш и режеш крилата на този, който го предлага. Че трабва най-после да заработим "но ползу роду". Това съзнание, за съжаление, се възпитава с десетилетия. Докато съм жива, няма да стане. Разчитам на традициите на Европа и малкото умни младежи, които ще останат тук. Едно е сигурно - ще бъда един от първите пенсионери-емигранти. Ще ми се изсмеете - как ще живея с българската си пенсия в една европейска страна. Със сигурност по-лесно, отколкото тук - има начини...
Другото е революция, а аз ненавиждам насилието.

Така е, за сметка на всички ни - тези, които са останали в България и прокудените оттам. И ще е така, докато не се появи накрая и нашия Ефрейтор...

Акула или цаца...

Това е жалкото в тая държава. Спомням си как преди много време една инспекторка проверяваше как водя часа си по литература. Отправи ми куп забележки и ми каза, че не съм творческа личност.:)!?

И те поздравявам с нещо минорно, но силно...
http://bg.netlog.com/Mia2442/blog/blogid=46294

Омръзна ми Душата си да нося,Господи-
една ръка спусни и помогни ми!
Душата ми по-тежка е от девет космоса,
защото моята година има само зими.

И уморих се все Душата си да тегля,Отче мой-
ще се препъна и ще падна вече.
Надолу стръмното е само от завои,
а краят на пътеката-далече...

Задъхвам се пред хората познати
и не търпят ушите ми човешки говор.
Ти само,и децата сте за мене святи
и няма под небето ти за мене нищо ново.

Тежи Душата ми от хорски разкаяния,
тежи от много знания и опит,
от хорски блудства,святост,прелюбоде- яния,
от дяволски,човешки,конски тропот.

Тежи Душата ми и аз тежа на всички,
избягвам запознанства,хора и съдби.
И въпреки, че ближния обичах,
мен ближен някакъв Душата ми уби...

Ваня Петкова

Прегръщам си те топло приятелко, и зная за какво говориш, но няма да се предаваме, ще продължаваме да човъркаме, малко по малко, докато ни хареса това, което се опитваме да променим.

стена се разбива с глава!
Не че не му вярвам, ама ми се струва, че в опитите си да разбием стената, си чупим главите, образно казано : ))...

ми е тъжно и ми се плачи...!!
И от лични емоции, но провокирани от състоянието на държавата, в която живеем!
не случайно попаднах тук ...

Четох, препрочитах... Понякога се плаша! Все по-често в блог.бг срещам неща, които мисля, съм написала или се въздържам да напиша, за да не товаря хората, които ме четат. Но е факт, че все по-често срещам оцъклени души, пресъхнали очи и хора философи, които се опитват да си ги обяснят, за да продължат да живеят.
Знаеш ли, nicodima, един приятел казва, че поради разминаването между демокрацията и цивилизацията в българските им измерения, сме на път да родим чудовището тоталитарна демокрация. Аз мисля, че ни го родиха и ни го тръснаха да го отглеждаме. Все още се надявам, че чрез възпитание от него може да излезе и нещо, различно от изрод. Така че, приятелко, стани, отупай ожулените колене и давай да вървим, че път ни чака. За да не плачат и децата ни :(

Добре дошли!

Никодима, никакъв плач! Ти ще се справиш! Стените са проходими.

Тоталитарна демокрация - да живееш в демократично време и да не можеш да промениш нищо към по-добро...
Всъщност този тип демокрация в нашата страна е управление на простите хора, манипулирани от хитрите, в ущърб на интелигентните...

http://radalia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/08/10/otnovo-za-politicheskite-naznacheniia.589258