Три деца от Испанската гимназия изгориха учебниците си в края на учебната година. Импровизираната клада беше отразена в "24 часа" като един вид радост от края на учебните тегоби и началото на дългоочакваната ваканция.
Една седмица след това децата са изключени от елитното училище, където са влезли с труда си, получавали са високи оценки, т.е. били са мотивирани относно бъдещето си млади хора.
Веднага ще кажете, че това е напомняне за аутодафетата на книги по време на Райха. Че да се изгори публично книга,  е престъпление, намерило място в НК. Че това е върхът на отрицанието на идеята, заложена в книгата.
На времето идея имаше в нашите учебници - всички бяха изпъстрени с чавдарчета и пионерчета, червени знамена, паради, портрети на вождовете - идеята да ни направят еднакви, немислещо работно стадо!
Хайде, обаче, господа учители, да видим какви са идеите, заложени в изгорелите учебници? В сегашните учебници аз не виждам идея - там има текстове, задачи, упражнения... С цел - образование и мислене! Понякога наложени със сила и без творчество! Дали омразата към учебния процес на тези деца, не говори за някаква непоносимост към него? За тотална липса на интерес?! 
И струва ли си от един акт на непознаване на забраните, на отрицание на нещо, което вие трябва по-добре да познавате, да се съсипват три млади живота?
Не познавам нито едно от децата. Имам син на същата възраст в друга езикова гимназия. Децата на тази възраст вече имат зряло и мотивирано отношение към учителите. Моето рано порастнало дете написа акростих, осмиващ акцентираните антирасистки изказвания на една от преподавателките, и за това получи тройка. Прав срещу нея той протестирал, че иска да получи оценка за отличното граматическо построяване на стиха, а  не за политическите си убеждения. Че училището не е място, където да се вихрят политически страсти, а да се възпитава отношение и разбиране към процесите в обществото изобщо. Е, моето 15 годишно дете преди 2 седмици формулира ясно това, което сега искам и аз да ви кажа.
Чия е вината?
На родителите?
На учителите?
На обществото?
На децата?
Най-лесното е да се накаже! Най-трудното е да се възпита! Дори и учител!
...................................................................................................................................................................
Знам, че в блог.бг има доста учители. Пояснявам, че отношението ми не е обобщаващо спрямо учителското съсловие, което имам причини да уважавам. Ще се радвам да чуя мнението ви, застанали от другата страна, където съм сигурна, че не е лесно.