Помните ли "Чай с Мусолини"?
И прекрасния, някак нереалистичен контраст между древността и изкуството и заплахата на войната.
Това е градчето на 30-тина километра от Сиена, където е сниман част от филма.
Четиринайсет запазени кули, построени между 11 и 13 век му придават вид на средновековно "сити"...
История, изкуство и природа - просто Тоскана!


  ">

Само да знаеш каква усмивка съм залепила на лицето! Обожавам Тоскана, особено Сан Джиминяно, а най-много Сиена! Благодаря за тази разходка!

Така добре разбирах старите англичанки! Няма нищо по-прекрасно от съчетанието между топлата средиземноморска природа и старините... Тази пролет се разминах и с Флоренция, и със Сан Джиминяно, и със Сиена... Но, ако съм жива догодина : ), ще отида.
Изпитвала съм подобни чувства в Прага...
Възпитава изкуството, разбира се!
Поздрави!

Е, докато пишех на Хелън, съм ти отговорила и на тебе : )...
И аз благодаря за посещението! : )

Красиви старини - благодаря!:))

Това градче обикновено остава в сянката на Флоренция, а е толкова ярко неординерно : ))...

Бъди Дима, БЪДИ, Той те Обича!

мене по старини не трябва да ме пускат, щото изпадам в пълен транс и се рея като отнесена:))
живо здраво, никодима!

Сянката на Флоренция е голяма, но това градче носи същата красота доколкото видях в клипчето. Не съм ходила в Сан Джиминяно, дано някога имам тази възможност...

Здраве и любов да царува в твоя дом, Никодима!:))

И предателството не е от вчера.

Док :)

и аз също, чувствам се като у дома си в средновековните градове...
Благодаря за чудесната разходка!
Здраве и много лъчезарност ти желая!

Старите ми коментари са изчезнали и много се гневя заради тях.)
Това не пречи отново да ме добавиш в любими.)))

чантата си "Писмата" на Плиний Млади. Заради описанията на вилите му. Най-вече на тосканската. Изпълваше ме очарованието на тази спокойна хармония. Исках да се гушна в северната стая за четене и да хвърлям поглед към вечерната прохладна гледка надолу, където се редят къдравите лозя... Синовете ми се смееха, защото книгата беше размножена из цялата къща и я подарявах на всички приятели:)))
А вчера, по пътя за Копривщица, Еви ни разказа как са се катерили в една такава кула до Нант.
Върна ме неочаквано към хубавите ми години с този пост.
Благодаря ти, Никодима! Хайде сега да бачкаме, че нали сме роби на труда;-)))