Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2009 19:28 - Мистикът и неговата роза - Халил Джубран и Мей Зияде
Автор: nicodima Категория: Изкуство   
Прочетен: 17652 Коментари: 11 Гласове:
12

Последна промяна: 19.12.2009 19:10


                                                                                                              image                 image 

                                                                                                       
Те са се обичали цял живот, но никога не са се срещали. Живеят разделени на двата края на света и удивително слети в писмата и творчеството си. Започват да си пишат през 1912 г. и  кореспонденцията им продължава до смъртта на Халил Джубран през 1931 г.
Мей Зияде е най-изтъкнатата представителка на арабската литература през първите три десетилетия на 20-ти век, дъщеря на ливански журналист и християнин-маронит. Джубран – поет, художник, мистик – самотник, творящ сред отчуждение и страдание.
Нейното семейство не дава достъп до писмата и. Налице са само неговите и единични нейни писма, които свидетелстват за удивителната духовна хармония.

 

„...Колко великолепна е светлината, която се излъчва от нашата вътрешна същност, колко истински великолепна е тази светлина, Мей!

...Не си ли и ти чужденка в този свят? Не си ли чужденка за заобикалящото те във всичките ти цели, желания, действия и наклонности? Кажи ми, кажи ми, Мей, има ли много хора в този свят, които да разбират езика на душата ти? Колко пъти, чудя се, си се натъквала на някой, който те слуша в мълчанието ти, или който те разбира в неподвижността ти, или който те придружава в Светая светих на живота, докато седиш пред него в къща, наредена до другите къщи?

...Ти и аз сме след онези, които Бог е дарил с приятели, с любими хора, с доброжелатели и с множество почитатели. И все пак, кажи ми, има ли някой сред тези ентусиазирани приятели, на когото някой от двама ни би могъл да каже: „ Носи кръста ми за един ден!”Има ли някой сред тях, който да знае, че зад песните ни има песен, която не може да бъде предадена в звук и няма акорди, които да я уловят.

...Аз съм мъглявина и мъглявината е моя самота и моя самотност и в това е моят глад и моята жажда. Нещастието ми, обаче, е че тази мъглявина е моя реалност и че тя копнее да се срещне с друга мъглявина в небето, копнее да чуе думите: „Не си сам, двама сме, знам кой си.”

 

След смъртта на Джубран през 1931 г. Мей Зияде изпада в тежка депресия, прави несполучлив опит за самоубийство, лекува се в психиатрична клиника и въпреки помощта на приятели и близки, умира в Кайро 10 години след Джубран.

 

Какво ли би станало, ако бяха се срещнали? Можем само да гадаем... Но може би е и кощунствено в името на паметта им да дори да споменаваме за тази възможност. Защото са съединени като дух и в живота и смъртта...

                                image




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blueskies - прекрасна история
08.11.2009 19:54
нека просто замълчим.........
цитирай
2. crusader - Какво ли би станало, ако бяха се срещнали? Можем само да гадаем...
09.11.2009 01:25
Предполагам това,което се случва и в най-хубавите и чисти отношения - биха си омръзнали...

Поздрави от някого,който говори от собствен опит
цитирай
3. nicodima - Какво ли би станало, ако бяха се срещнали?
09.11.2009 06:04
Ами аз затова считам, че е кощунствено да си го помислим - нека си останат свързани...
Парадоксалното в тези отношения е, че смъртта свързва много по-здраво от живота...
Само че съм готова на дебат относно хубавите и чисти отношения - "Колко пъти, чудя се, си се натъквала на някой, който те слуша в мълчанието ти, или който те разбира в неподвижността ти..."
Дали би си омръзнал с човек, който те слуша в мълчанието ти, който разбира езика на душата ти? И ти - езика на неговата душа? : ) Как мислиш?
цитирай
4. crusader - Парадоксалното в тези отношения е, че смъртта свързва много по-здраво от живота...
09.11.2009 23:01
Странни думи,написани от ръката на атеист - смъртта свързвала по-здраво от живота...Дали пък няма да иззживеем духовно прераждане,както атеистът Волтер,който на смъртния си одър беше казал:"Бог,дори и да не съществува,трябваше да бъде измислен!"...
цитирай
5. nicodima - Ето, каза го!
09.11.2009 23:09
Предрекох, че ще го кажеш в твоя блог, ти го каза в моя! Сигурно и в твоя ще го кажеш... Ние сами преживяваме духовните си прераждания, не под влияние на други. Другите имат влияние дотолкова, доколкото ни открехват някой прозорец в съзнанието, но дали ще вдишаме чистия въздух ние сами решаваме...
" Всички ние сме затворници, но някои килии имат прозорци, а други - не..." казва Джубран.

Бог е любов, приятелю, така ни учи Спасителя. Не е омраза и разграничение... Така ни учат всички велики мислители, рано или късно разбрали истината за живота, а тя просто е, че трябва да се научим да обичаме... Не да обсебваме и назидаваме, а да приемаме и да ценим свободата на човека.
цитирай
6. crusader - Бог е любов, приятелю, така ни учи Спасителя.
09.11.2009 23:36
Нито в думите ми,нито в сърцето ми се крие омраза.
Благодаря,все пак,за поученията.
Как мислиш,дали не съм чел Новия Завет и не съм разсъждавал върху посланията му?
Странно е,наистина,когато атеист те учи на толерантност...
цитирай
7. nicodima - Странно е,наистина,когато атеист те учи на толерантност...
09.11.2009 23:42
Преди да бъда атеист, вярващ или каквото и определение да дадеш, аз първо съм човек... Явно си свикнал да разсъждаваш за хората и да определяш моралните си критерии според това, дали са християни или не са... Вече написах, че за мен сляпата вяра в Бога е признак за духовна слабост, но не съм против ценностите на християнството, защото са най-близо до Любовта.
Прощавам ти все пак: " ...комуто малко се прощава, той малко обича." : )
цитирай
8. crusader - "Прощавам ти все пак: "
09.11.2009 23:51
Благодаря за прошката.
цитирай
9. meiia - Благодаря
20.03.2010 22:30
за постинга!
цитирай
10. alhimik1 - "...за сродни души копнея аз" - Езра Паунд
26.10.2011 16:13
Здравей, Д.!
Док :)
цитирай
11. ammour - za Mei Zyada
23.03.2012 22:20
Samo da otochnia informatsia napisana po gori, Otnosno goliamata pisatelka Mei Zyada tia ot Palestina, grad Nazareth ( ne kakto pishe che ot Livan)....jeviala goliama chast ot jevota v Egypt i Jubran goliamata i liopov ,i nikoga ne ca sreshtnali prez tselia im jevot.....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nicodima
Категория: Други
Прочетен: 1687184
Постинги: 245
Коментари: 3247
Гласове: 19194
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Айн Ранд
2. Айн Ранд - откъс от "Правата на човека"
3. Джубран Халил Джубран - още един текст за размисъл
4. Ошо и смелостта да разбереш себе си
5. Мистикът и неговата роза - Халил Джубран и Мей Зияде
6. Imagine Peace Tower
7. Един експериментатор в рока - Дейвид Боуи
8. Защитници на дивата природа
9. Джим Морисън
10. Пач Адамс
11. ELO - One Summer Dream
12. Из делниците на един луд - Д-р Тони Филипов
13. mediapool.bg
14. КАФЕНЕ@NET
15. СВОБОДАТА@COM
16. Общност на свободните хора
17. Биволъ /Wikileaks /
18. Блогът на Иван Бедров
19. Истината такава, каквато можеше да бъде!?
20. Планините на България - пътешествията на Коста
21. Блогът на Манол Глишев: ФРБ - Феодална Република България. Социализъм и феодализъм
22. Evrazol - Дзен икономика / коаните на Дянков /
23. Институт за радикален капитализъм "Атлас"
24. Театър на мечтите
25. Obshtestvo.net
26. Общество "Айн Ранд"
27. Уеб-кафе
28. Кулинарният блог на Гуени, Кайти и Маджик
29. Е-вестник