Можете ли да познаете какво обединява тези хора? Всъщност не е необходимо да се вглеждате - жокерите са около тях : )...
Утре вечер ще получите отговорите, но още повече ще се радвам, ако ги получа аз - значи имам съмишленици...

---

Това са хора, чийто живот граничи със саможертвата. Едни от първите, които видяха песимистичните прогнози за бъдещето на Земята и надигнаха глас в защита на природата.
Проф. Бернхард Гжимек и неговият син – Михаел Гжимек, автори на книгата и филма „Серенгети на трябва да загине”. По време на снимките при самолетна злополука загива 24-годишния Михаел.  Бащата продължава делото, става попечител на националните паркове в Източна Африка и пише великолепни и въздействащи книги, популяризиращи последните оазиси от действително дива природа.


Дейвид Атънбъро – станал синоним на перфектен кинонатуралист - познаваме го от „Animal Planet” – „Животните от А до Я” – повече от 50 години той разкрива пред зрителите не само красотата на природата, но и взаимовръзките в нея, обръщайки внимание как нарушаването на най-дребния детайл от тази съвършена система, може да доведе до природни катаклизми и изчезване на цели видове.



Джейн Гудол, етолог и антрополог, отдала 45 години от живота си на изучаване на приматите в Африка и по-специално на шимпанзетата и социалния им живот. Интересното е, че в началото на изследванията си е нямала необходимото за тази цел образование, но го е получила под натиска на известния антрополог д-р Луис Лийки, на когото е била секретарка и придружителка на съпругата му.


Джералд Даръл – няма човек, влюбен в животинския свят, който да не знае кой е. Английският писател и пътешественик пише неизброимо количество книги и снима филми за дивата природа из целия свят с тревога за бъдещето.



Джой Адамсън – изследователка на хищниците в Африка, авторка на известната у нас книга „Лъвицата Елза”. Убита през 1980 г. в лагера си в Африка от неин служител, вероятно изпълнявал поръчка на бракониери. Съпругът и Джордж Адамсън е убит от сомалийски бандити през 1989 г.


Даян Фоси – друга сътрудничка на д-р Луис Лийки – американска зооложка, прекарала сред планинските горили в планината Вирунга, Руанда повече от 18 години. Убита от бракониери през 1985 г. В нейна памет е сниман великолепния филм „Горили в мъглата”.

                                                                                              
Когато се замислих да направя този постинг, разбрах, че не мога да разкажа за всичко което знам. Има много, които не са споменати, но това не означава, че са забравени. Днес, докато гледах сутринта безредиците в Копанхаген, ми премина през ум, че повечето от тези хора, които разбиваха витрини и коли, всъщност не знаят за какво са там...

Втори - Атънбъроу.
Трета - Джейн Гудол.
Пета - забравих името, но не ми се ходи до книгите - "Лъвицата Елза", "Кращицата на Шаба" и "Петнистият сфинкс".
Подозирам, че сред тях е и Джералд Даръл или Бернхард Гжимек, но пак не ми се търси снимка.
Исках да отговоря "на прима виста"

Дотук добре!
"...Джералд Даръл или Бернхард Гжимек..." Не " или" - и двамата са вътре : )...

Помня "Серенгети не трябва да загине".

като е минал по екраните, но съпругът ми го помни... Затова пък 150 пъти прочетох книгата след години и толкова се впечатлих, че родителите ми едва ме удържаха да не кандидатствам зоология / с аргумента, че другарите ще ме пратят вместо в Африка, в някое ТКЗС да израждам крави : ))) /... Прави бяха! Е, поне си спомням за мечтата с хубаво чувство...

както Реймънд Чандлър или Марк Твен, например.
Създател е на Световния фонд за опазване на дивите животни. Голям природозащитник и талантлив писател едновременно. Част от филмите му са отразени и в книгите - пътеписи.
"В сянката на човека" на Джейн Гудол я чета на един дъх. Беше ми интересно да гледам най-новите филми за шимпанзетата от Казакела. Най старата женска от филма, в книгата беше бебе и "тийнейджърка":))

Страхотно се радвам, че харесваш тези книги. Те просто трябва да достигнат до всеки човек. Животните и растенията имат същото право на живот, каквото и ние, същото право на пространство на Земята, каквото и ние...
От Даръл най-много харесвах "Гончетата на Бафут" и "Хванете ми колобус". Правеше ми впечатление топлото отношение към обикновените и човечни хора, които е срещал по целия свят, независимо от националност и цвят на кожата. Толкова малко хора съм срещала, които го могат това нещо - разбирането и толерантността...
А "Горили в мъглата" ме разплака, още повече че всички събития във филма са били истински...

"Хванете ми колобус" е чудесна, както и "Диви кинозвезди", и "Шепнещата гора"...
От него имам всичко, което съм открил по книжарниците и при търговците на стари книги.
Само една изпуснах - беше рядка и я продали до следващия ден.

Изданието на "Гончетата" е някъде през 80-те години, май беше 86-та. С жълти корици е, ако я търсиш из антиките. Не знам обаче дали не е преиздавана - препоръчвам ти я, защото голям смях пада по страниците и страшно много уиски се излива. Даръл е бил много млад - нямал е 30 години, като е организирал тази експедиция в Камерун. Продължението е "Зоологическа градина в моя багаж"...

Трябва да се гледа на голям екран ! Джералд Даръл написа:"Моето семейство и другите животни". Четяхме книгите за лъвицата Елза . Останалите не ги познавам , но е ясно че са отдали живота си .
Обединява ги обичта към природата и в частност животинския свят. Те направиха филми за красотата на животинския свят и създадоха съмишленици!
Благодаря , за това което пишеш!

И досега си пазя техните книги...

Гледах " Серенгети не бива да загине " в киното на "Пиротска", тогава " Жданов" , срещу халите. Киното се казваше " Македония" . Филмите за нас, тогава, бяха прозорецът към света! Да отидеш на кино, това си беше преживяване !
Помня и китът " Голиат" , някъде изложен, където е сега символът на София, до Булбанк, малко в западна посока.
Защо си го спомних, не знам.

Още е впечатлен : )...
А кино "Македония" го помня, нищо че не съм софиянка : )...
Ами "Среща с дявола" на вулканолога Харун Тазиев... Във Варна киното се казваше "Култура" и се намираше в една пресечка зад Девическата гимназия...

съм препрочител "Серенгети не трябва да загине", Nicodima...;)

Сега разбирам ; )...
Между природата и поезията има много общо...

Всичките тези хора ги обединява обичта към животните и природата.
Обединяват ги благородните общи усилия да запазят огромното разнообразие, красотата и хармонията на дивата природа. Готови са да сторят това дори с цената на собствения си живот. Възхищавам се на тяхната смелост и всеотдайност!
Гледал съм като хипнотизиран великолепния филм "Серенгети не трябва да загине", а книгата "Лъвицата Елза" не знам колко пъти съм я препрочитал аз и цялото ми семейство.