Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
10.11.2010 20:47 -
Ошо разказва...
Автор: nicodima
Категория: Други
Прочетен: 26332 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 10.11.2010 20:50
Прочетен: 26332 Коментари: 25 Гласове:
53
Последна промяна: 10.11.2010 20:50
Посвещавам на пътуващите към себе си...
Искам да ви разкажа една кратка история. Двама монаси-будисти се връщали отнякъде в своя манастир. Стигнали до брод на река. Течението било доста силно. Наоколо - само хълмове и планини. На брега стояло красиво младо момиче и чакало някой да й помогне да премине през брода. Страхувала се да влезе сама във водата. По-възрастният монах вървял пред по-младия, разбира се - отново игра на егото. Щом си по-стар, трябва да вървиш пред по-младите - те пък са длъжни да крачат малко след теб. Не им е позволено да вървят редом, да не говорим за възможността младият да изпревари. И такива хора проповядват, че трябва да отхвърлим собственото си его! Погледнато чисто формално, дори възрастта е основа за проява на егото. Възрастният монах стигнал първи до брега на реката. Момичето го помолило: "Бханте (будисткия синоним на "преподобен"), ще ми помогнеш ли да премина отвъд? Моля те само да ме държиш за ръка. Страх ме е, течението е много силно, а и ми се вижда доста дълбоко." Старецът затворил очи. На това Буда учел своите монаси - ако видят жена, особено ако е красива, да затворят очи. Това ми се вижда доста странно -бездруго ти вече си я видял, защо е нужно да затваряш очи? Няма как иначе да знаеш, че е жена и при това - красива. Вече си получил съответното възприятие, но въпреки това затваряш очи. И не забравяй, че когато затвориш очи, красивата жена става още по-красива пред вътрешния ти взор, превръща се в жената на твоите мечти. А Буда казва: "Не говори с жена, не се докосвай до жена", защото дори чрез разговор можеш да се поддадеш на нейното влияние, можеш да се поддадеш на нейното влияние, а ако я докоснеш, ще забравиш, че си монах. И така, той затворил очи, не отговорил на момичето и влязъл във водата. Сами виждате колко грозно е това. А такива хора учат: "Помогни, служи на другите"; момичето просто помолило някой да го хване за ръка, докато премине през брода, а онзи затворил очи и не казал нищо. После пристигнал и другият монах. Момичето се страхувало да премине само, но нямало какво да прави - слънцето вече залязвало, скоро щяла да настъпи нощта. Не можела да се върне, градът бил далече. Трябвало да продължи напред, за да се прибере вкъщи преди съвсем да се стьмни. Но как да премине през брода? И така, много притеснена, тя се обърнала към втория монах: "Бханте, моля те, ще ме хванеш ли за ръка? Вижда ми се дълбоко, течението е силно и ме е страх да премина сама." Монахът казал: "Да, знам, че е дълбоко, защото всеки ден минаваме оттук. Манастирът е на другия бряг и трябва да преминаваме през брода всеки ден, за да просим храна в селото. Наистина е дълбоко и добре си постъпила, като не си влязла сама във водата, течението можеше да те завлече. Но няма да можеш да преминеш дори и ако те хвана за ръка - качи се на раменете ми и ще те пренеса до другия бряг." Момичето се покатерило на раменете му и той поел към другия бряг. Стигнали до средата на брода и тогава старият монах се сетил, че след него идва по-младият му събрат - млад и зелен, нищо чудно да се хване в мрежата на дявола - с други думи, на жената. Кой знае дали тази жена не е самият дявол, приел образа на красиво младо момиче. Отворил очи и когато видял какво става, не повярвал на очите си - младият монах носел момичето на раменете си. Старият побеснял и се разтреперил от гняв. Младият оставил момичето на другия бряг и поел след по-възрастния към манастира. Пред манастирските порти - може би след два-три километра, по-старият спрял на стълбите и се обърнал към младежа: "Човече, ти извърши грях и аз ще кажа на Буда, че не само си докоснал жена и си разговарял с нея, нещо повече - носил си я на раменете си. Заслужаваш да те прогоним от манастира, защото вече не си достоен да бъдеш монах." Младежът се засмял и казал: "Бханте, аз оставих момичето на три километра оттук, ти още го носиш на раменете си. Извървяхме три километра, а ти все още мислиш за нея." Същото е и когато се опитвате да се преборите с нещо - със секса, с егото, с алчността, страха, гнева, с каквото и да е. Как ще отхвърлиш такива страсти? Отблъскваш ги от себе си, но къде смяташ, че отиват? Всичко, което отблъскваш, се вкоренява още по-дълбоко в собственото ти подсъзнание. А всичко в подсъзнанието е много по-силно от това, което осъзнаваш, защото съзнанието е само част от теб, докато девет десети от теб са подсъзнание. Дори ти самият осъзнаваш, че имаш и подсъзнание. И то е девет пъти по-силно и по-властно. Всеки миг можеш да се поддадеш на неговото влияние. И така, какво всъщност е станало със стария монах? Много неща едновременно... Момичето било красиво, а той пропуснал възможността да се порадва на красотата й. Поддал се на гнева. Поддал се на завистта. И на сексуалния порив. Станало точно така, както го определя младият монах - в душата му настъпил пълен смут. А по-младият си останал съвършено чист. Пренесъл на рамене момичето до другия бряг - и толкова. За него всичко приключило. Младият монах имал изключително високо развити способности да осъзнава нещата. Това е същността на моето учение - осъзнаването. Не воювайте срещу алчността, егото, гнева, ревността и омразата - враговете, за които всяка религия казва: "Бори се с тях, смажи ги, убий ги." С тях не можеш нито да се пребориш, нито да ги смажеш, нито да ги убиеш! Единственото, което можеш да направиш, е да осъзнаеш какво означава тяхното присъствие. И те изчезват в мига, в който ги осъзнаеш. Мракът се стопява, когато има светлина.
" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer">
Искам да ви разкажа една кратка история. Двама монаси-будисти се връщали отнякъде в своя манастир. Стигнали до брод на река. Течението било доста силно. Наоколо - само хълмове и планини. На брега стояло красиво младо момиче и чакало някой да й помогне да премине през брода. Страхувала се да влезе сама във водата. По-възрастният монах вървял пред по-младия, разбира се - отново игра на егото. Щом си по-стар, трябва да вървиш пред по-младите - те пък са длъжни да крачат малко след теб. Не им е позволено да вървят редом, да не говорим за възможността младият да изпревари. И такива хора проповядват, че трябва да отхвърлим собственото си его! Погледнато чисто формално, дори възрастта е основа за проява на егото. Възрастният монах стигнал първи до брега на реката. Момичето го помолило: "Бханте (будисткия синоним на "преподобен"), ще ми помогнеш ли да премина отвъд? Моля те само да ме държиш за ръка. Страх ме е, течението е много силно, а и ми се вижда доста дълбоко." Старецът затворил очи. На това Буда учел своите монаси - ако видят жена, особено ако е красива, да затворят очи. Това ми се вижда доста странно -бездруго ти вече си я видял, защо е нужно да затваряш очи? Няма как иначе да знаеш, че е жена и при това - красива. Вече си получил съответното възприятие, но въпреки това затваряш очи. И не забравяй, че когато затвориш очи, красивата жена става още по-красива пред вътрешния ти взор, превръща се в жената на твоите мечти. А Буда казва: "Не говори с жена, не се докосвай до жена", защото дори чрез разговор можеш да се поддадеш на нейното влияние, можеш да се поддадеш на нейното влияние, а ако я докоснеш, ще забравиш, че си монах. И така, той затворил очи, не отговорил на момичето и влязъл във водата. Сами виждате колко грозно е това. А такива хора учат: "Помогни, служи на другите"; момичето просто помолило някой да го хване за ръка, докато премине през брода, а онзи затворил очи и не казал нищо. После пристигнал и другият монах. Момичето се страхувало да премине само, но нямало какво да прави - слънцето вече залязвало, скоро щяла да настъпи нощта. Не можела да се върне, градът бил далече. Трябвало да продължи напред, за да се прибере вкъщи преди съвсем да се стьмни. Но как да премине през брода? И така, много притеснена, тя се обърнала към втория монах: "Бханте, моля те, ще ме хванеш ли за ръка? Вижда ми се дълбоко, течението е силно и ме е страх да премина сама." Монахът казал: "Да, знам, че е дълбоко, защото всеки ден минаваме оттук. Манастирът е на другия бряг и трябва да преминаваме през брода всеки ден, за да просим храна в селото. Наистина е дълбоко и добре си постъпила, като не си влязла сама във водата, течението можеше да те завлече. Но няма да можеш да преминеш дори и ако те хвана за ръка - качи се на раменете ми и ще те пренеса до другия бряг." Момичето се покатерило на раменете му и той поел към другия бряг. Стигнали до средата на брода и тогава старият монах се сетил, че след него идва по-младият му събрат - млад и зелен, нищо чудно да се хване в мрежата на дявола - с други думи, на жената. Кой знае дали тази жена не е самият дявол, приел образа на красиво младо момиче. Отворил очи и когато видял какво става, не повярвал на очите си - младият монах носел момичето на раменете си. Старият побеснял и се разтреперил от гняв. Младият оставил момичето на другия бряг и поел след по-възрастния към манастира. Пред манастирските порти - може би след два-три километра, по-старият спрял на стълбите и се обърнал към младежа: "Човече, ти извърши грях и аз ще кажа на Буда, че не само си докоснал жена и си разговарял с нея, нещо повече - носил си я на раменете си. Заслужаваш да те прогоним от манастира, защото вече не си достоен да бъдеш монах." Младежът се засмял и казал: "Бханте, аз оставих момичето на три километра оттук, ти още го носиш на раменете си. Извървяхме три километра, а ти все още мислиш за нея." Същото е и когато се опитвате да се преборите с нещо - със секса, с егото, с алчността, страха, гнева, с каквото и да е. Как ще отхвърлиш такива страсти? Отблъскваш ги от себе си, но къде смяташ, че отиват? Всичко, което отблъскваш, се вкоренява още по-дълбоко в собственото ти подсъзнание. А всичко в подсъзнанието е много по-силно от това, което осъзнаваш, защото съзнанието е само част от теб, докато девет десети от теб са подсъзнание. Дори ти самият осъзнаваш, че имаш и подсъзнание. И то е девет пъти по-силно и по-властно. Всеки миг можеш да се поддадеш на неговото влияние. И така, какво всъщност е станало със стария монах? Много неща едновременно... Момичето било красиво, а той пропуснал възможността да се порадва на красотата й. Поддал се на гнева. Поддал се на завистта. И на сексуалния порив. Станало точно така, както го определя младият монах - в душата му настъпил пълен смут. А по-младият си останал съвършено чист. Пренесъл на рамене момичето до другия бряг - и толкова. За него всичко приключило. Младият монах имал изключително високо развити способности да осъзнава нещата. Това е същността на моето учение - осъзнаването. Не воювайте срещу алчността, егото, гнева, ревността и омразата - враговете, за които всяка религия казва: "Бори се с тях, смажи ги, убий ги." С тях не можеш нито да се пребориш, нито да ги смажеш, нито да ги убиеш! Единственото, което можеш да направиш, е да осъзнаеш какво означава тяхното присъствие. И те изчезват в мига, в който ги осъзнаеш. Мракът се стопява, когато има светлина.
" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer">
Два извора пишат за хуни и българи в Хал...
Полова идентификация на детето в кинетич...
ТЕСТ: ИЗБЕРИ КЛЮЧ И ВИЖ КАКВА ЛИЧНОСТ СИ
Полова идентификация на детето в кинетич...
ТЕСТ: ИЗБЕРИ КЛЮЧ И ВИЖ КАКВА ЛИЧНОСТ СИ
1.
original -
:)
10.11.2010 21:17
10.11.2010 21:17
питомното и дивото его
цитирайнай-важно е Осъзнаването. Отрицанието е по-голямо зло от Греха. :)
здравей, Никодима :)
цитирайздравей, Никодима :)
:))))))))))))))))))))))))))))
Страхотно поднесена притча :))))))))))
Много правилно - осъзнай ги :))))))))))))))))))))
цитирайСтрахотно поднесена притча :))))))))))
Много правилно - осъзнай ги :))))))))))))))))))))
е най-трудният път!:)
цитирайХаресвам ОШО.
Мъдра нощ ти желая, Никодима :)
цитирайМъдра нощ ти желая, Никодима :)
Трудно побеждаваш нещо, ако не го приемеш такова каквото е .
цитирайно ти благодаря, че я припомни! А канонът в това изпълнение звучи невероятно:)
цитирайсамо ако му се отдадеш :))))))))))))))))))))
Поздрав
Валя
цитирайПоздрав
Валя
9.
анонимен -
Вярна притча.
11.11.2010 09:44
11.11.2010 09:44
Осъзнаването - то е разковничето. )))
цитирайХубава е притчата,а изводите-необходими!:)
цитирайсъм и другаде притчата...Много верни и мъдри думи.
"Мракът се стопява, когато има светлина"...
Благодаря за поста :)
цитирай"Мракът се стопява, когато има светлина"...
Благодаря за поста :)
Но според мен хората са толкова резистентни, когато трябва да осъзнаят нещо, пък камо ли някоя собствена слабост, та трябва да се повтаря и повтаря : ))...
Ошо е един извор на такива истории и от време на време ще си позволявам да публикувам по нещо, особено като е в контекста на някои събития...
Хубав ден на всички!
цитирайОшо е един извор на такива истории и от време на време ще си позволявам да публикувам по нещо, особено като е в контекста на някои събития...
Хубав ден на всички!
в последния си постинг за Егото. Осъзнаването е резултата, но начина е, чрез промяна на мисленето, чрез положителна интерпретация (нагласа), чрез прощаване (на себе си и на другите), чрез търпеливо и смирено приемане на това, което Е (което не можем да променим), чрез дейност, продиктувана от любов.
цитирайПътят към осъзнаването също е много важно нещо, начините да почувстваш умиротворението, вътрешното спокойствие... Хора като тебе са призвани да го правят.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
"Това е същността на моето учение - осъзнаването. Не воювайте срещу алчността, егото, гнева, ревността и омразата - враговете, за които всяка религия казва: "Бори се с тях, смажи ги, убий ги." С тях не можеш нито да се пребориш, нито да ги смажеш, нито да ги убиеш! Единственото, което можеш да направиш, е да осъзнаеш какво означава тяхното присъствие.
И те изчезват в мига, в който ги осъзнаеш. Мракът се стопява, когато има светлина."
Здрасти, Дани Коя;)
цитирайИ те изчезват в мига, в който ги осъзнаеш. Мракът се стопява, когато има светлина."
Здрасти, Дани Коя;)
Мисля , поуката не се отнася само до егото, няма нищо общо с прошката и не положителното мислене , а чистотата и необременеността на съзнанието е пътят . За умиротворението и вътрешното спокойствие , това е път и не само резултат . Съжалявам, че излизам от шаблона, извинете ...
цитираймисля, че грехът не може да се "върши".
грехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
цитирайгрехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
bowman написа:
Мисля , поуката не се отнася само до егото, няма нищо общо с прошката и не положителното мислене , а чистотата и необременеността на съзнанието е пътят . За умиротворението и вътрешното спокойствие , това е път и не само резултат . Съжалявам, че излизам от шаблона, извинете ...
Всичко е път, но... и това трябва да се осъзнае...
19.
nicodima -
Да, но трябва да праим разлика между "греховни" и "негреховни" помисли...
11.11.2010 14:01
11.11.2010 14:01
zdravezateb написа:
мисля, че грехът не може да се "върши".
грехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
грехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
Понякога в съзнанието ни няма дори определение за грях... и то не в религиозния смисъл, не във връзка с някакви обществени или религиозни забрани, а наше собствено определение за греха като такъв...
За мен най-големият грях е липсата на любов към света - към природата, животните, хората, безсъзнателното им унищожение, неосъзнаването на правото на всяко живо същество да се радва на света, а на неживата природа - да се развива по законите си...
nicodima написа:
Понякога в съзнанието ни няма дори определение за грях... и то не в религиозния смисъл, не във връзка с някакви обществени или религиозни забрани, а наше собствено определение за греха като такъв...
За мен най-големият грях е липсата на любов към света - към природата, животните, хората, безсъзнателното им унищожение, неосъзнаването на правото на всяко живо същество да се радва на света, а на неживата природа - да се развива по законите си...
zdravezateb написа:
мисля, че грехът не може да се "върши".
грехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
грехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
Понякога в съзнанието ни няма дори определение за грях... и то не в религиозния смисъл, не във връзка с някакви обществени или религиозни забрани, а наше собствено определение за греха като такъв...
За мен най-големият грях е липсата на любов към света - към природата, животните, хората, безсъзнателното им унищожение, неосъзнаването на правото на всяко живо същество да се радва на света, а на неживата природа - да се развива по законите си...
Природата първо трябва да се разбира след което идва уважението, любовта към природата е само чуство което без почит и разбиране не струва много.
Харесвам Ошо, преди много време си купих всичките му томове, но не ми стигна време и търпение да ги изчета до край. Това, което успях да науча ме възхити, особено пътя на средната линия, по която трябва да вървим и да бъдем себе си. Този разказ е много поучителен, защото осъзнавайки негативните неща, ние ги осмисляме и не ги допускаме в себе си.
цитирайbowman написа:
Природата първо трябва да се разбира след което идва уважението, любовта към природата е само чуство което без почит и разбиране не струва много.
nicodima написа:
Понякога в съзнанието ни няма дори определение за грях... и то не в религиозния смисъл, не във връзка с някакви обществени или религиозни забрани, а наше собствено определение за греха като такъв...
За мен най-големият грях е липсата на любов към света - към природата, животните, хората, безсъзнателното им унищожение, неосъзнаването на правото на всяко живо същество да се радва на света, а на неживата природа - да се развива по законите си...
zdravezateb написа:
мисля, че грехът не може да се "върши".
грехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
грехът е в главата ни, в мислите..
Ако не мислим греховно, няма как да не вършим добро!
Понякога в съзнанието ни няма дори определение за грях... и то не в религиозния смисъл, не във връзка с някакви обществени или религиозни забрани, а наше собствено определение за греха като такъв...
За мен най-големият грях е липсата на любов към света - към природата, животните, хората, безсъзнателното им унищожение, неосъзнаването на правото на всяко живо същество да се радва на света, а на неживата природа - да се развива по законите си...
Природата първо трябва да се разбира след което идва уважението, любовта към природата е само чуство което без почит и разбиране не струва много.
ОШО!!!
цитирай: Не им е позволено да вървят редом, да не говорим за възможността младият да изпревари. И такива хора проповядват, че трябва да отхвърлим собственото си его! Погледнато чисто формално, дори възрастта е основа за проява на егото.
на нещо ми напомня:)))
цитирайна нещо ми напомня:)))
Много мъдра притча. Трябва да се потопим в проблема се, за да го осъзнаем и победим. Хубав петък, Никодима!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Айн Ранд
2. Айн Ранд - откъс от "Правата на човека"
3. Джубран Халил Джубран - още един текст за размисъл
4. Ошо и смелостта да разбереш себе си
5. Мистикът и неговата роза - Халил Джубран и Мей Зияде
6. Imagine Peace Tower
7. Един експериментатор в рока - Дейвид Боуи
8. Защитници на дивата природа
9. Джим Морисън
10. Пач Адамс
11. ELO - One Summer Dream
12. Из делниците на един луд - Д-р Тони Филипов
13. mediapool.bg
14. КАФЕНЕ@NET
15. СВОБОДАТА@COM
16. Общност на свободните хора
17. Биволъ /Wikileaks /
18. Блогът на Иван Бедров
19. Истината такава, каквато можеше да бъде!?
20. Планините на България - пътешествията на Коста
21. Блогът на Манол Глишев: ФРБ - Феодална Република България. Социализъм и феодализъм
22. Evrazol - Дзен икономика / коаните на Дянков /
23. Институт за радикален капитализъм "Атлас"
24. Театър на мечтите
25. Obshtestvo.net
26. Общество "Айн Ранд"
27. Уеб-кафе
28. Кулинарният блог на Гуени, Кайти и Маджик
29. Е-вестник
2. Айн Ранд - откъс от "Правата на човека"
3. Джубран Халил Джубран - още един текст за размисъл
4. Ошо и смелостта да разбереш себе си
5. Мистикът и неговата роза - Халил Джубран и Мей Зияде
6. Imagine Peace Tower
7. Един експериментатор в рока - Дейвид Боуи
8. Защитници на дивата природа
9. Джим Морисън
10. Пач Адамс
11. ELO - One Summer Dream
12. Из делниците на един луд - Д-р Тони Филипов
13. mediapool.bg
14. КАФЕНЕ@NET
15. СВОБОДАТА@COM
16. Общност на свободните хора
17. Биволъ /Wikileaks /
18. Блогът на Иван Бедров
19. Истината такава, каквато можеше да бъде!?
20. Планините на България - пътешествията на Коста
21. Блогът на Манол Глишев: ФРБ - Феодална Република България. Социализъм и феодализъм
22. Evrazol - Дзен икономика / коаните на Дянков /
23. Институт за радикален капитализъм "Атлас"
24. Театър на мечтите
25. Obshtestvo.net
26. Общество "Айн Ранд"
27. Уеб-кафе
28. Кулинарният блог на Гуени, Кайти и Маджик
29. Е-вестник